07 ноември, 2008

Блог маниа :-)

Блогове се изписват сигурно от сума време, но не всички бяхме наясно с тази новост в интернет живота. Явно тази алтернатива за личен дневник, в който да споделиш всичко, което ти е направило впечатление и те е довело до някакви мисли, и която може да се прочете от завидна бройка народ, е някаква маниа, набираща все повече сила и последователи.

Наскоро бях на един много интересен семинар на тема Web 2.0 Marketing, а интересното беше, че основна роля в новите форми на маркетинг взимат именно блоговете.
Блогът е мястото, където блогърът споделя своето мнение, пише по актуални теми - в малка България вече има страшно много блогове, има даже и класация за 100-те най-влиятелни блогъри. Това са личности в интернет пространството, чието мнение има значение, хората ги четат редовно и взимат предвид какво са написали те. Те могат да бъдат специалисти в определена сфера или публицисти, които имат своя гледна точка по обществените въпроси.

Очевидно и блог мястото не е толкова лично, колкото дневникът от близкото минало. В този интернет дневник надникват много хора, тук не се боим какво ще стане ако някой научи най-съкровените ни мисли - ние пишем така, че мислите ни да се прочетат и това даже да ни радва. И всъщност, истина ли е това, което оставяме на показ, или е едно изкривено огледало на онзи дневник, който криехме под възглавницата като деца...

25 юни, 2008

Като порасна ще стана...

Като порасна ще стана...


Сигурно си мислите за кенгуру, покрай небезивестната лента, тази фраза получи и такъв естествен завършек – Като порасна ще стана кенгуру! А вие като пораснете, какви ще станете? Едва ли искате да мъкнете малки бебета кенгуру в джоб на корема си. Всеки с мечтите си. Аз мечтаех като малка да стана шофьор на автобус, явно още оттогава нещо ми е хлопала дъската, откъде да знам че съвсем ще се разхлопа на стари години. Ами, да – няма по-голяма лудост от тази да влезеш в някакви стриктно определени коловози, да правиш каквото очакват другите от теб, и най-смешното – „каквото било редно”. Какво значи редно? Или си скрупулен, или не си. Ти си решаваш кое е редно, а на мен ми писна само да се чудя кое е правилно, кое не, дали не вредя на някого и дали хората ще си помислят нещо лошо за мен. Ами, да си мислят, каквото си искат. Стига толкова лудости!
Дойде време да заковем разхлопаните дъски и да поживеем малко. Не защото не сме живяли досега, просто сме живяли за другите, не за себе си. Доста е уморително да отговаряш на нечии очаквания, време е за малко почивка. А най-добре даже да не е малка почивката. Умората има навика да се натрупва и ако цял живот сме се бъхтили за някой друг, то значи имамe нужда от доста време за релакс.
Първо, стига се шашка за глупости. Почни да работиш малко върху силно изразената си гузна съвест – качи се гратис в автобуса и не трепери дали ще мине контрола и какво ще се разправяш ако наистина мине. Плати си глобата и давай напред, за какво ще се разправяш – човека си е в правото да ти иска глоба, друг е въпроса, че е лишен от всякакви обноски. Не че му прощаваме това, просто с каране няма да го променим. Сам света няма как да промениш, можеш да промениш само своя свят и на един, двама човека околоо тебе също с малко повече усилия и късмет. Когато постигнеш мир със себе си и престанеш да бягаш като подплашено зайче, значи си направил първата и голяма крачка.
Стани егоист. Отвратително качество. Но всички са такива. В крайна сметка на тоя свят можеш да разчиташ само и единствено на себе си. Ако намериш приятелче, което за някакъв период от време те убеди, че можеш да му вярваш безрезервно, бъди подготвен да се окопитиш в най-скоро време. Такива приятелства няма – съзнателно или не, ще бъдеш оставен в най-тежкия момент да се бориш с насрещното течение съвсем самичък. Ако пък си въобразиш, че си намерил половинка, която да запълни някаква празнина в живота ти, и това ще видиш че е временно състояние. Дори да останеш с този човек, след време просто няма да е същото. А и напоследък хората остават често сами, така че няма какво да разчитаме на това. Затова научи се да се грижиш за себе си сам, прави каквото си искаш. Когато обаче човек действа само така, винаги наранява други хора, така че гледай поне малко да внимаваш за това. Все пак има хора, които не могат да се грижат за себе си.
Живей. Прави налудничави неща и се почувствай жив, докато си млад и можеш. Не слагай изкуствени спирачки и бариери. Порасни и стани кенгуру!