25 юни, 2008

Като порасна ще стана...

Като порасна ще стана...


Сигурно си мислите за кенгуру, покрай небезивестната лента, тази фраза получи и такъв естествен завършек – Като порасна ще стана кенгуру! А вие като пораснете, какви ще станете? Едва ли искате да мъкнете малки бебета кенгуру в джоб на корема си. Всеки с мечтите си. Аз мечтаех като малка да стана шофьор на автобус, явно още оттогава нещо ми е хлопала дъската, откъде да знам че съвсем ще се разхлопа на стари години. Ами, да – няма по-голяма лудост от тази да влезеш в някакви стриктно определени коловози, да правиш каквото очакват другите от теб, и най-смешното – „каквото било редно”. Какво значи редно? Или си скрупулен, или не си. Ти си решаваш кое е редно, а на мен ми писна само да се чудя кое е правилно, кое не, дали не вредя на някого и дали хората ще си помислят нещо лошо за мен. Ами, да си мислят, каквото си искат. Стига толкова лудости!
Дойде време да заковем разхлопаните дъски и да поживеем малко. Не защото не сме живяли досега, просто сме живяли за другите, не за себе си. Доста е уморително да отговаряш на нечии очаквания, време е за малко почивка. А най-добре даже да не е малка почивката. Умората има навика да се натрупва и ако цял живот сме се бъхтили за някой друг, то значи имамe нужда от доста време за релакс.
Първо, стига се шашка за глупости. Почни да работиш малко върху силно изразената си гузна съвест – качи се гратис в автобуса и не трепери дали ще мине контрола и какво ще се разправяш ако наистина мине. Плати си глобата и давай напред, за какво ще се разправяш – човека си е в правото да ти иска глоба, друг е въпроса, че е лишен от всякакви обноски. Не че му прощаваме това, просто с каране няма да го променим. Сам света няма как да промениш, можеш да промениш само своя свят и на един, двама човека околоо тебе също с малко повече усилия и късмет. Когато постигнеш мир със себе си и престанеш да бягаш като подплашено зайче, значи си направил първата и голяма крачка.
Стани егоист. Отвратително качество. Но всички са такива. В крайна сметка на тоя свят можеш да разчиташ само и единствено на себе си. Ако намериш приятелче, което за някакъв период от време те убеди, че можеш да му вярваш безрезервно, бъди подготвен да се окопитиш в най-скоро време. Такива приятелства няма – съзнателно или не, ще бъдеш оставен в най-тежкия момент да се бориш с насрещното течение съвсем самичък. Ако пък си въобразиш, че си намерил половинка, която да запълни някаква празнина в живота ти, и това ще видиш че е временно състояние. Дори да останеш с този човек, след време просто няма да е същото. А и напоследък хората остават често сами, така че няма какво да разчитаме на това. Затова научи се да се грижиш за себе си сам, прави каквото си искаш. Когато обаче човек действа само така, винаги наранява други хора, така че гледай поне малко да внимаваш за това. Все пак има хора, които не могат да се грижат за себе си.
Живей. Прави налудничави неща и се почувствай жив, докато си млад и можеш. Не слагай изкуствени спирачки и бариери. Порасни и стани кенгуру!