Някакви мисли.. хаотични и подредени

Не обичам да се ровя в миналото, то просто е минало, нещо се е случило, но пък това, което съм днес е следствие от това, което се е случило с мен. Много е просто, но пък не е често, когато си давам сметка. Затова и каквото е минало, има своето значение. Миналото е пепел, защото хем го има, хем го няма. Усещаш го, то се плъзга по кожата ти, има някакъв характерен мирис, който като усетиш и определени картини минават пред очите ти. Всяка картина има своя мирис, а пепелта има своя отенък. Но все е са хубави, дори да потръпваш. Пак са там, гледат те и ти се смеят. Когато и ти започнеш да се смееш, значи си израснал, над тях си и знаеш, че те са там за да растеш всеки ден още и още. Те са твоите истински приятели, картините са единственото истинско, което имаш и което остава дори когато си съвсем сам. Тях носиш винаги със себе си и ги отнасяш дори там, където не знаеш какво има. Всяка от тях е късче от твоята плът. И пепелта.