Време за споделяне

..на информация, разбира се!

Ако се интересувате от маркетинг, реклама и ровичкате редовно из нета за ново в тази област, заповявайте в моя новинар - the Everhooder: малко за рекламата, маркетинга, криейтива. Възможно е да намерите нещо ново, нещо вдъхновяващо, нищо ново, но пък да ви дойде идея от нещо старо и добре познато...

Ще добавям там всякакви неща, които ми правят впечатление в професионален аспект.
Ако имате желание и време - наминавайте оттам. ;-)

Нова Блог инициатива: EverHood

Не можах да се въздържа да не споделя новото блог сътворение the EverHood. То е специално местенце за ценители: ценители на красивото, на полезното, на различното, на вкусното, на приятното... Ценители на живота.

Наминавайте там, като се знам, ще пиша там по-често. :-)

...

За пепеляшките в България

След като установи, че сме "деца на Мола", Дойче Веле откри и коя е мечтата на всеки български тийнейджър. Попаднах на поредната публикация по повод цитат от известната немска медиа Скъпи балове в бедна България и не се сдържах да не я споделя.

И аз наскоро се оказах част от абитуриентски бал. Докато снимах се нагледах да доста интересни вариации на пепеляшки. Едно доста атрактивно момиче (всъщност изглеждаше по-скоро като 26-годишна жена) се беше пременило в розова дантела (не рокля) с високи розови кокили от плат и купища цвекета по старателно боядисаната и накъдрена главица. Срещу нея се зададе нейният учител и като я видя възкликна: "Сладурче!" и я прегърна бащински.

Лъскавите автомобили пристигаха на талази - хамъри, джипове, кабрио - всичко лъщеше и крещеше от лукс. Абитуриентите изживяваха мечтата на ученическите си години - да бъдат част от лукса, независимо на каква цена за техните семейства и родители. Разбира се, че не всички са така. Но този тип са толкова много и така преобладават, че го отразиха чак в Германия.

Традицията повелява да се носи само най-скъпото, тиквата да е абсолютен хит сред новите и скъпи коли, пепеляшката да е гримирана достатъчно за да се забележи на снимките после и тен да има; задължително да се иде в Най клуб и да се изпие завидно количество уиски. "Неразделният клас" не е това, което беше. :)

...

Тайните на София

София има една голяма тайна. Тя е, че въпреки всичките си дупки, мръсотия, сърдити лица на минувачи и изпочупени бирени бутилки в парковете, е красива. Била е красива и красива ще си остане. Независимо кой и какви усилия полага да я загрози, тя ще си остане в сърцата на софиянци най-красивото, най-милното родно място. И това няма как да се промени, дори след като я напуснеш завинаги и й обърнеш гръб.

Разходка
Изберете един спокоен следобед (най-добре неделя или някой национален празник) и направете една разходка из центъра. Не гледайте в земята, а навсякъде около себе си - ще откриете неща, за които дори не сте и подозирали. Като това дръвче, например...



Кафе или обяд
Делничните дни не са само работа и изнервени колеги. Дайте си час да изпиете едно кафе в някое приятно кафене. Има много места, където правят уникално кафе, а разположението на малките кафетерийки понякога създава усещането, че не сте в София, която по принцип познавате. Например, Вила Росиче е разположена в малък вътрешен двор; MOTTO предлага уникална кухня с много приятна градина; Апартамента на малките пет кьошета е в уникален стар софийски апартамент и носи тази атмосфера и днес; ONDA срещу Руската църква създава усещането, че сме на пъпа на Европа... Опции много, стига желание да има. :)



Малка доза култура
Страшни са малките галерии из центъра, посетете някоя просто за да поемете глъдка свеж въздух далеч от компютъра. Ако имате малко повече време, задължително идете на театър. Не го оставяйте само като идея, а просто влезте в най-близкия и купете билет за първата възможна постановка.



По повод темата попаднах на интересна група във facebook - The Secret Sofia. Да видим дали тези, които са се джойннали са ентусиасти до дупка ;-)

”Дойче веле”: Българите - децa на мола

Дойде ерата на една нова култура - Молът. В целия му блясък, лукс, съвършенството към което българите са се стремили през последните 20 години, символът на истинската промяна. Истинският преход е най-сетне тук. Това, което гледахме по лъскавите чужди сериали още преди да го имаме. Само тези от нас, които попътуваха го виждаха в големите европейски градове, но не беше нещо наше.

И сега, когато дойде, ние си го направихме наше, следваме го неотлъчно, искаме го и го поставяме на пиедестал. Или не. Но сме там всеки ден - там ядем, пазаруваме, разхождаме децата си, пием кафе, срещаме се с приятели. Толкова е хубав, лъскав и блестящ, че как да не искаш да си част от тази идилия. Маркови дрешки по витрините, красиви момичета на високи токчета, McDonalds, Subway, KFC - най-лесното за хапване след работа, Wi-Fi навсякъде, че да си провериш facebook-a от мобилния телефон или лаптоп... Така добре се вписахме в съвременния свят, че за по-малко от година Молът стана непосредствена част от нашето ежедневие.

Дори най-качествената българска филмова продукция от години насам посвещава сюжета си на него. Тя твърди, че отразява българската действителност и го е знаела още с първите снимки. И тя е такава лъскава, хубава, луксозна - изглежда не по-зле от Gossip girl или друг американски сериал.

Това е действителността, а ние си мислим, че сме в криза. Take it or leave it...

Приказка за Градския транспорт

Денят е събота, някъде към 19 ч. след 20тина минути чакане идва автобус 72. По принцип не ползвам градския транспорт всеки ден, но си викам като е събота ще е по-спокойно, а и се движи по-бързо. На спирката няма откъде да си купиш билетче, затова като примерен гражданин държа в ръцете си левче. С надеждата да си го купя от шофьора, съм приготвила стотинки от 50, 20 и 3 броя по 10.

Качвам се в превозното средство и се нареждам за билетче - момичето преди мен също си купува. Чудесно - явно гратисчиите не са толкова много и хората имат желание да заплатят услугата за превоз от една спирка до друга.

Идва моя ред и подавам на водача стотинките. "Едно билетче, моля". "Ша ви се не знае, по-дребни не можахте ли да намерите, пфф аман **** *****...." и други подобни мърморения започна да ръси въпросният, като успоредно с това броеше стотинките. Да бяха по 10 и 20 ок.. или даже жълти. "Нали са пари? ... И са точно" - казвам аз.

Все едно падна бомба с няколко-секунден закъснител.



В следствие на тези груби, грешни думи посрещнах рязкия поглед, яростта в очите и последвалите псувни със слюнка на уста.
"Ша ти еба мамата! Няма да ти там билетче, *** **** **** *****...." (ровене за стотинките) "На ти стотинките и ДАНО ДОЙДЕ КОНТРОЛА, ДАНО" (последното прозвуча като проклятието на циганина от "Проклятието" на Стивън Кинг, само че изречено с ярост и доста злоба).

Получих си 50-те, 20-те и 3-те десетички с леко хръляне и се примирих, че ще пътувам гратис този път. Реших да не продължавам дискусията, защото от една страна бях толкова потресена, че тотално се гипсирах. Същевременно пък си помислих, че ако се вбесява така лесно, може и да ме пребие, а тълпата в автобуса не изглеждаше особено отзивчива.

Возих се 2 спирки. За мое съжаление (или късмет) не мина контрола. Мислех си как ще дойде и ще започне интересна дискусия, вероятно продължила с оплакване от конкретния водач и може би акт за нарушение. Но това не се случи. Аз и не запомних номера на автобуса, а и да го бях запомнила - надали щеше да последва нещо добро. Аз поне за себе си знам, че пари за столичния градски транспорт повече няма да дам (освен за Метрото). Причини за това решение - бол. Поводът просто беше тази случка.

Кратък обзор на новините днес... и още нещо

"Мъж уби едното си дете, рани другото и се обеси"; "Пропадна асансьор с 9 бременни в ”Майчин дом”; "При аутопсия на пациент е "Пирогов" е била открита забравена хирургическа кърпа"; "Критично високо остава нивото на Дунав"; "12-годишно момиче скочи от четвъртия етаж във Варна"... и това не е само днес. Замислям се, дали изобщо да проверявам какво се случва в България...

Ето пък някои положителни заглавия:
"Кабинетът ще увеличи дефицита, за да плати на бизнеса"; "БСП: Правителството иска да ликвидира тютюнопроизводството у нас"; "Адвокатите протестираха срещу промените в НПК"...

Любимата ми тема тази седмица:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=865364

Цитат: "А председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ) изрази притеснението си към правата на пушачите, които по думите му са по-важни от икономическия фактор: "И аз не пуша, обаче има хора, които пушат и може би те са 50 на 50. Тоест правата на едните не трябва да бъдат засягани за сметка на правата на другите."

Сравняваме правата на едните със здравето на другите. Много ясно, че правата и икономиката са по-важни. ;-))) Нали?

Лицата на България

Напоследък се разшумя толкова много и доста публикации се изписаха по адрес на настоящия ни външен министър и кандидат за евродепутат, че се замислих колко малко знам за хората, които ни представляват пред света и които взимат жизненоважните решения за България в момента. Реших да си направя малко разузнаване, да разбера малко повече за хората, които заемат важните позиции. Интересен факт, с който се сблъсках още в началото на проучването е, че повечето съществена информация се съдържа не в българските медии, а в блоговете...

Да започнем с министерския съвет. Това представлява изпълнителната власт - или казано на прост език, това са хората, които реално взимат решенията. Затова и на тях ще обърнем внимание и ще оставим настрани темата за депутатите и народните представители. Те, горките, могат само да си чешат езиците, докато обкръжението на Бойко Борисов действа както намери за добре.

В момента имаме 15 министерства. Основните постове се заемат от министър-председател, заместниците му (по настоящем два броя) и ресорните министри. Начело на гилдията стои избраният от около 40% от българите Бойко Борисов. Да, те избраха него, а покрай него намаза и ГЕРБ, както и долуизброените люде, назначени за гръмката позиция "министър".
Министър-председателят е шеф на охранителна фирма, доктор на педагогическите науки, бивш командир, главен секретар на МВР и кмет, понастоящем лейтенант и с гордост награден с "Почетен знак II степен" за обезпечаване сигурността по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин преди години. Безспорно от дълги години е част от елита на страната, което със сигурност не го отличава по нищо от управлявалите ни през последните 20 години. Само че харизмата му успя да убеди повече от 40% от българския народ, че именно той ще промени нещо. Към по-добро?!

Дясната му ръка е министърът на вътрешните работи - Цветан Цветанов. Също работил дълго време в системата на МВР, а от 2005 г. е назначен за заместник кмет по сигурността на София. Изглежда с Борисов са приятели отдавна, което обяснява и понататъшното му развитие все напред и нагоре. Той пък се е поразходил доста до САЩ (или поне така посочва официалната му биография в сайта на Министерския съвет) и е посещавал доста курсове за всякакви неща, които сега красят биографията му. Вижда се, че е изучил дълбините на правната наука за... 2 години (?! ..а аз трябва да го уча 6 години.. ех, това изостанало СУ, трябва да взима пример от УНСС, там ги учат за 2 години) и добавя и това към образованието си.

Другият изключително близък до Борисов и личност, за която доста се шумя, е министърът на финансите Симеон Дянков. Това е един от хората с най-впечатляваща и силна за България биография. Тя включва Международни икономически отношения за начало в УНСС, откъдето изглежда директно се е изстрелял към Виена, Берлин, следва докторантура в САЩ, научен център в Харвард, а в следствие на това си намира работа в Световната банка през 1995 г. Именно антикризисните политики са неговата специалност там. На хартия това определено е най-сполучливият избор на Борисов за министър, но практиката е тази, която трябва да го докаже.

Външните работи са поверени на една вече доста съмнителна личност - Румяна Желева. По образование е учител - завършила е социална педагогика. В Германия става доктор по социология, има и една диплома за социолог от СУ. Не знам кое е общото на това с дипломацията, но честно казано в България образованието отдавна не играе роля в избора на професия. От 2007-ма насам се подвизава и като член на Европейския парламент. В официалната й биография в сайта на правителството има интересно и леко замазано изречение "През годините на научната си кариера има професионален опит в управлението на редица търговски дружества, заемайки ръководни длъжности", което обаче предизвика грандиозен скандал в Европа. Ще видим обаче как "гангстерската невеста" (Die Welt, DE) ще се измъкне от неловката ситуация, в която попадна. Вижте една наистина добра статия с повече информация по темата тук. И видео с откъси от изслушването й пред Европейския парламент.

Друг интригуващ избор за минстър беше Божидар Димитров (без портфейл, но пък с голяма уста). За краткото време на заемане на отговорния пост, той успя да създаде скандал и да изправи на нокти съседна Турция с изказването си, че София ще поиска от Анкара 20 млрд. долара компенсации за бежанците от Източна Тракия от 1913 г. и това е заложено като условие в преговорите на Турция за членство в ЕС. В притурка на това, всички знаем колко години заемаше значима роля в редиците на Българската Социалистическа Партия и през през 1997 и 2001 г. е оглавявал листи за народни представители на партията. Изненадващо през 2005 г. се отрича от БСП и се пребоядисва в синьо, заставайки редом до Бойко Борисов в ГЕРБ. През юни тази година стана ясно, че е бил агент в Държавна сигурност.

Начело на правосъдието е една малко безлична личност, или поне напълно безизвестно за мен име - Маргарита Попова. Разгледах й биографията в сайта на Министерски съвет. Не мога да не отбележа, че биографиите изглеждат ужасно хаотични, изобщо трудно се ориентира средно статистическия потребител кое е образование, кое е професионален опит и кое е прах в очите на хората. Но да се върна на темата, нейната биография се наложи да се огледа по-обстойно, защото тъй като изобщо не знаех коя е, нямам и никакъв поглед над това с какво се е занимавала досега.
Оказа се, че през повечето време от професионалната си дейност е била прокурор. Което означава, че е в системата от доста години. Съответно тя със сигурност не е от "новите лица", които да променят нещо към по-положително. Например от 2006 г. е в екипа на Борис Велчев (за непросветените - главен прокурор). Интересно е, че преди това е била отстранена от предния главен прокурор - Филчев, който определено не е запомнен с много положителни дела. Един от първите изводи на новия министър беше, че "системите не работят". И след като откри топлата вода, всички се надяваме да направи чудо и да "заработят".

И като стана дума за правосъдието, си спомних още няколко отговорни лица, които да споменем в този кратък обзор.

Едната личност е Председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя пък е заложила на адвокатска страна на монетата. Преди да се издигне като общински съветник на ГЕРБ в Плевен, е била юрисконсулт на община Плевен на граждански договор около 7 години, като приключва работата си там след шумен конфликт с кмета Найден Зеленогорски. Била е в редиците на Тодор Живков преди промените и потвърждава този факт с гордост. Днес тя е първата жена председател на Народното събрание (41-во по ред) в историята на Българияи вероятно бай Тошо щеше много да се гордее с нея. Поздравления за постижението и поздравления за умелата смяна на боите! Наистина сериозно се питам дали само при нас се толерират личности, които имат в историята си значими скандали и поводи за съмнение относно тяхната коректност и безпристрастност по повод служебните им задължения.

И последният орган, на който исках да обърна внимание е Висшият съдебен съвет (ВСС). Редом с министъра на правосъдието, ВСС е другата институция, която да следи и да внимава да няма корупция в съдебната система, тя да работи гладко и делата да се разрешават справедливо и в разумни срокове. И ако има нещо гнило в България, то определено започва със съдебната ни система. Като капак и преди няколко месеца ми направи впечатление статията по повод изборите на административните ръководители. След като още в началото се оказа, че има конфликти на интереси и че множество съдии са роднини, съпрузи, любовници на други съдии или висшестоящи личности, ВСС декларира, че няма такова нещо и спокойно продължи с избора си. Кой обаче ще може да държи подобен орган отговорен на видима лъжа и да направи елементарна проверка. Изглежда никой не е заинтересован да го направи. И защо? При положение, че всички вече се убедиха, че в България каквото и да правиш по високите етажи на властта, ще остане безнаказано.

По следите на Софийската велоалея

Да си велосипедист в София е нов вид екстремен спорт. Преди година и половина си купих колело и повече от половината ми познати излязоха с единна реакция от типа: Леле, ама как ще караш в София? То си е опасно!
Оказаха се прави, но аз не се предадох толкова лесно. Измислих си маршрути, по които да карам минимално в пешеходни зони и сред коли. Оказа се, обаче, че имало и едно чудо наречено велоалея. И попадайки на една от най-забележителните от тях, нямаше как да не направя малко снимки, които да покажат доколко сериозно се е погрижила общината за въпросната алея:


Така изглежда алеята през по-голямата част от своето съществуване. Не знам как обаче тези дами ще се разминат с евентуален колоездач. А може би такъв не минава понеже всички са се осведомили за трудностите, които биха преживели, ако решат да минат оттук.


На тази снимка се вижда обаче, че тук художниците на двете линийки са се съобразили с препятствието "билборд" и пътечката леко го заобикаля. Добре, че е начертано, че в противен случай заблуденият колоездач можеше да мине през него...


Хм, тук не са му начертали как да заобиколи вечно паркираните автомобили. Колоездачът няма друг избор - ако иска да следва предначертания му път, трябва гръмко да се забие в автомобила и да се моли паркираният да е тип "трабант а.к.а. картон" и последиците да не са тотална липса на колело. Или поне да се измъкне с леки охлузвания.


Ако велосипедистът е оцелял след последния удар, тук вече няма шанс. Освен ако е ултра слаб и успее да се промъкне през малката цепнатина, която велоалеята представлява в този участък.

След него тя рязко свършва в големия булевард. Търсих дълго време накъде би трябвало да продължи колоездаческия ми маршрут, но не намерих нищо. Изглежда имам две опции - да захвърля колелото си тук (или поне това, което е останало от него), или да продължа напред с риск да ме блъсне ядосан шофьор на автомобил, или пък да ме напсува някой бесен пешеходец. Да си призная, никоя от алтернативите не ми допадна - затова продължих пеш...


Но нека не оставяме читателя с негативни впечатления, нека добавим и една снимка на една близко до перфектна велоалея, която си е баш в София. Една от последните в хронологичен аспект, което ни дава надежда, че парадокси като показаните по-горе няма да се случват занапред. Естествено, времето ще покаже...

Element of freedom - глъдката свеж въздух за тази зима

Музиката на Alicia Keys е винаги вдъхновяваща, в албумите й рядко има слаба песен и обикновено като излезе нов не мога да се наситя и го слушам до изтощение. С огромно удоволствие се наслаждавам на тазгодишния й проект - "Element of freedom", който излезе на пазара през декември. Имаше и страхотно live промо на албума, със специално издание за Youtube, което можете да видите ТУК. Много ме зарадва, че концертът започва и с песента, която най-силно ме грабна при първото преслушване "Love is blind".

"And the day came
When the risk it took
To remain tight and closed in the bud
Was more painful
Than the risk it took bloom

This is the element of freedom..."

Изключително лирична, отново в стил Алиша и винаги с пиано. От фънки вокалите на Love is blind, през шепнещата Try sleeping with a broken heart, до изключително зареждащата Wait till you see my smile, Алиша възпява Ню Йорк и вичко свързано с любимия й град. Хитът на сезона е версия на Empire state of mind с Jay Z., но изчистеният вариант на песента определено си струва вниманието.

Целият албум е едно предначертано пътешествие за слушатели и ценители - тръгва се със "сляпата любов", продължава през загубената любов, разбитото сърце, описва се старателно любовта в различните й нюанси докато не завърши с положителното извисяване в "How it feels to fly".

Ако сложите няколко от парчетата да се връткат, то в листата задължително трябва да присъстват "Love is blind", "Empire state of mind", "Wait till you see my smile" и "Un-thinkable".
Приятно слушане. :)

Европа - толкова близо и толкова далече

Вървиш из центъра на града и няма нито една гигантска кофа за боклук, няма три цвята контейнери за сортиране (табелката е на кофата и е надписана със стилен надпис); улиците изглеждат чисти, просторни, няма коли по тротоарите и разкривени колчета.

Има разстояние между всяка една жилищна сграда, има въздух, прозорецът на съседа не наднича в твоя хол, мазетата не са напоени от подпочвени води и на последните етажи няма мухъл. Всички улици имат имена, сградите - просторни гаражи. Местата за паркиране струват маса пари - не всеки може свободно да паркира из центъра на града. Фасадите не приличат на предградие на Рио де Жанейро, а имат общ стил и са под контрола на главния архитект на града (който не се вълнува от рушвети, а следи града да има нормален вид).


Административните сгради са пригодени за инвалиди, целият град им позволява свободно да се движат, независимо, че са приковани към инвалидната количка. Общините, администрацията, държавата се грижи за хората, интересува се от тях и не им пречи да живеят спокойно. Взима им маса пари, но в замяна им осигурява хубав живот, субсидира бизнеса им, влага суми в устройството на града и го поддържа.

Пада сняг - още докато не е натрупал навсякъде вече е нахвърляна сол и снегът се топи в движение. Няколко часа по-късно разбираш, че е паднал сняг по останалия върху зелените площи. Иначе нито улица, нито тротоар не е затрупан, не се образува заледяване, нито киша. Чисто е, а хората са организирани. Влагат средства, но и имат желание - интересува ги какво правят и за кого го правят.



Или ги залива маса вода и магазинчета, хотели се наводняват. Гражданската защита там бие алармата и се втурва из цялото градче да пригоди условията за хората - да има къде да вървят, да помага с одводняването. Има грижа, има и желание. Подобни ситуации не плашат хората, не парализират целия град.. а той дори не е столица. Там сигурно положението ще е още по-добро.

Какво ли се иска, за да се стигне подобно ниво на организация, на живот? Толкова ли е трудно и недостижимо за нас? И къде е проблемът? В нас? Сигурно. Иначе, щяхме да сме променили нещата доста отдавна. Означава ли това, че никога няма да се променят...?

Можете да видите снимките в публикацията в по-голям размер, като кликнете на тях. Фотограф: Александра Николова

Как стигнахте до работа тази сутрин?

По повод една статия в Дневник, отново темата за положението на столицата в зимни условия породи порой от негативи в съзнанието ми... В последствие се изсипа и порой от не много приятни за ухото изрази. И в крайна сметка колкото и положителен човек да си, няма как да останеш безучастен, наблюдавайки как изглежда столицата тази сутрин.

А вие как стигнахте до работа тази сутрин?

Отговорите за софиянци са два днес:
а/ Много трудно - повече от 2 часа чакане в задръствания (в случай, че се разминахме от инцидент на пътя заради затрупаните и заледени столични булеварди);
б/ Не стигнах - опитах се, но след повече от 3 часа висене сред камари от коли и сняг, се отказах и се върнах да работя от вкъщи днес.

Обстановката в столицата беше критична. Столичният кмет - в отпуск. Няма кой да поеме отговорност, защото типично по български всеки прехвърля вината на другарчето.
Чухме две версии - че машините работели от 4 ч. тази нощ, което е или тотално лъжа, или са стояли включени докато не натрупа и не се разтопи снега, за по-лесно. Защото тази сутрин със сигурност машина не беше минавала.
Другото, което се изписа е, че машините не знаят кога точно е трябвало да тръгнат... Чакайте малко, нали са работели от 4 ч.?! Тук има някакво недоразумение... След като версия номер 1 видимо не успя да се котира и бе опровергана по няколко параграфа, не можа да се измисли друго правдоподобно оправдание.

В крайна сметка важното е, че "движението се осъществява при зимни условия". Вероятно, когато е измислен този термин са имали предвид да подготвим ски, кънки и всякакви подобни пособия за придвижване из града. Явно е време и аз да се сдобия с един чифт!