A-yah's Message Board

3 месеца след обира

2012-01-15T20:02:00.002+02:00

не обичам да давам публичност на личните си премеждия. те са често срещана притурка из житейския ни път и трябва да се приемат като опит и възможност за трупане на знания и мъдрост :-)

но в случаите, когато инфантилността на институции, от които зависят най-елементарните ти човешки права, ти пречи; просто няма как да остана безразлична. затова следващите редове са остра критика към представителите на първо РПУ, полицейски участък Средец с локация ул. Г.Раковски 185 (едва на няколко крачки от апартамента):

не е особено приятно да завариш дома си в подобно състояние след като се прибереш от работа късно вечер.
оценихме липсващите вещи на стойност около 6000 лв, като основна тежест нанесе фото техниката и преносимият ми компютър. вещи, които за съжаление още изплащам...
полицаите старателно опитаха да снемат отпечатъци от целия апартамент, но не намериха нито един. дори мои...
разпитаха ме за откраднатите вещи и обещаха да се обадят за повече информация относно мак адрес на лаптопа и друга техническа информация, която да помогне да се потърсят поне някои от липсващите вещи. изписахме старателно обилно количество протоколи.
не оставиха координати.
не се обадиха повече.
днес получих съобщение, че досъдебното производство е прекратено поради липса на доказателства.

ето кое ме смути основно:
- предложихме им да проверят дали няма някаква важна информация от близките камери наоколо (срещу входа ни има клон на банка, до него - осветен магазин). засмяха ни се с презрение с коментара: "Това да не ти е Хорейшио" Ха-Ха!
- най-много ме вбеси, че не ни потърсиха за никаква информация относно мак адреса на компютъра
- постоянните коментари колко е хубава квартирката ни...
- стана ми тъжно с какви средновековни консумативи бачкат
- държаха се сякаш сме на кафенце: ама ти снимаш ли, ама к'во снимаш, ааа и аз не се кефя на пейзажи... WTF?!
- държаха се сякаш съм им длъжна или съм на 5... WTF again?!

и в заключение.. не мисля да оставя нещата така. планирам да пуснем една официална жалба, да видим само до кого.. и да видим дали има изобщо някакъв шанс милата ми държавица да направи поне малко усилие да ме защити като неин гражданин. и докога куките ще бачкат в схема с обирджиите?

причините да остана в България намаляват. -1

hip hop finest

2012-01-13T18:52:00.001+02:00

едно експериментално флаерче за fruit sessions.

обичам, когато имам да правя по някой подобен дизайн..

enjoy hip hop's finest by fruit sessions - 27/01, Туинс, София

другите ми дизайни за фрут

then & now

2012-01-12T01:49:00.000+02:00

when there is no generation gap.

пържени картофки: къде в София?

2012-01-09T23:33:00.003+02:00

Пържените картофки: абсолютна класика. Сигурно всеки си мисли, че е елементарно да се приготвят, но наистина хубавите такива са плод на изключително майсторство. Има няколко основни параметъра, които ги правят добри. И няколко, които не ги правят добри...

+ домашни са, демек от градината;

+ нарязани са непосредствено преди да се изпържат;

+ пържат се в тиган, не във фритюрник или подобно животно;

+ пържат се в олио, което не е използвано за предишно пържило, или по-лошо - за кюфтета или друго подобно...

+ има един приятен трик: след като се извадят се слагат в купа покрита със салфетка. Тя дръпва най-вредната мазнина, без да ги изсушава.

- бланширани картофи от пликче;

- замразени... ужас!

- фритюрник със стара мазнина...

- недопържени и леко влажни

- ужасно мазни...

Фаворити (освен приготвените от мама или вкъщи):
1. Жадната Ламя - най-добрите картофки в София. Отговарят на всички плюсове по-горе и честно казано не мога да се сетя за по-добри картофки. Доста често ходя специално там да се "надумкам" с картофки със сирене.
2. МОТТО - там картофките вървят с едни наденички, но няма да ви откажат просто порцийка картофки. Не знам как ги правят, навярно във фритюрник, но резултатът е добър: супер тънки, леко хрупкави и идеално запържени. В комбинация със сосове от майонеза, кетчуп и горчица.
3. Скара бар - макар скарата, кюфтаците и компания да са силата на това заведение, картофките им определено не са за пренебрегване. А и си вървят като гарнитурка, така че надали ще се лишите от тяхната компания.
4. Made in home - както всичко в менюто, така и картофките се доближават максимално до приготвените вкъщи. То само като ги погледне човек, и му става мило на душата!

Bon appetit!

desperate times call for desperate measures

2012-01-07T22:49:00.000+02:00

няколко добре познати идеи за по-лесно усвояване на нов език. Но пък не всеки се сеща за тях, когато са му най-необходими...

- вкарай в сила фотографската си памет. Драсвай скици, които после да те подсещат за дадени думи или фрази;

- лепи листчета върху даден предмет с неговото име на съответния език;

- ако предметите имат различни родове, групирай ги, не учи разбъркано;

- превключи си фейсбука на чуждия език. Ще хванеш доста основни и ежедневни фрази и думи;

- регни се в някой сайт за учене на чужди езици, като livemocha например;

- иди да поживееш в дадената страна, най-добре ;-)

Успех! ..

карай за Витоша (ride 4 Vitosha)

2012-01-07T18:50:00.001+02:00

Карай за Витоша from Ride 4 Vitosha on Vimeo.

колко още време ще търпим разпродаването на българската природа? И има ли надежда изобщо България някога да се развие в правилната посока...

да гледаш с интерес 2 часа и 30 минути

2012-01-05T23:18:00.003+02:00

...нещо, което отдавна не ми се беше случвало. По-често гледам филмите на компютърса си, за да мога да ги превъртам. Така спестявам време; времето, което повечето от тях ми губят, вместо да оставят послание след себе си.

и понеже тази година имаше интересни заглавия, едното се появи само, за да запознае нас, "непросветените" с уникалния му оригинал: щведския "The girl with the dragon tattoo". Не съм гледала още римейка, сигурно става, но определено оригиналът си струва...

- говорят изцяло на шведски. Не го бях слушала досега. Има доста думи като в немския и малко като в английския

- има няколко по-тегави сцени. Не толкова кървави, колкото насилствени

- европейско кино; скандинавско кино.

- всички цъкат на макове. Явно това не е тенденция само на американските филми

- актрисата в главната роля играе и в "Шерлок Холмс: Игра на сенки". Още един от малкото добри тази година.

- 7.7 в imdb. Не е зле.

По принцип не пиша за филми. Но този ме вдъхнови.

И понеже стана дума за посланията, които оставят (или не оставят), тук имаме:

- независимо какво ти се случва, имаш избор какъв да бъдеш после... никой не е жертва.

- шведите са откачени... пълно е с нацисти, садисти, убийци, изнасилвачи и какво ли още не xD

- имат страхотни актьори

.. :)

вечеря за 6 минути

2012-01-05T19:38:00.000+02:00

домати

царевица

лук

сирене (краве, козе, овче са ок)

сол и зехтин

сирене брий

мандаринки (супер е и с ябълка, късчета ананас, естествено и грозде)

хапват се заедно ;-)

eggs & gherkins

2012-01-04T21:34:00.002+02:00

love food, damn it!
home-made
01.2012

арабска питка,

покрита с бъркани яйца с царевичка, сушеница, сирене, кашкавал;

кисели краставички

баница с късмети on the way

2012-01-01T23:52:00.003+02:00

тазгодишната новогодишна баница преди да бъде изпечена и изядена. два късмета, най-вероятно "бебе" и "сватба" ;-)

кори (готови)

плънка с яйца и сирене

масло на корем

Коледна му работа

2012-01-01T23:50:00.000+02:00

Работа за роботяги на roboti.bg

2011-07-19T13:09:00.010+03:00

Откакто съм на пазара на труда (някъде 2005-та започна това за мен, преди 6 години), търсенето и предлагането на работа за мен се реализираше в лицето на сайта jobs.bg. Ок, но това което не проумявам оттогава е, защо този сайт не се променя и не еволюира. При положение, че изкочиха маса чудеса на модерното общество като социалните мрежи, мобилният маркетинг и навлизаме в ерата на "апликейшъните" (приложенията демек); някакси тук няколко бранша са тотално замрели и нищо не се случва с тях... Това са предлагането на работа, на имоти.. докато успоредно с това онлайн магазините имат такава страшна конкуренция че просто нямат шанс ако не предлагат иновации.

Затова обръщам специално внимание на това, което наистина се надявам да промени нещата. Едни мои приятели преди време казаха: Ще правим сайт за работа! Бре... Викам си аз, това е поредното казано нещо, което остава във въздуха и никога не вижда бял свят. Поредната яка идея с нулево изпълнение. Е да, ама не стана така. За моя и изненада, и голяма радост, те стигнаха до рилийз на този проект и той е вече факт!

Roboti.bg е под шегувития и леко ироничен наслов "Работа за роботяги". Още с това ме грабнаха! Факт е, че българите сме си хейтърчета по природа, затова защо да не иронизираме с това. Направо е толкова откровено, колкото не е било никога...

Определено обаче roboti.bg има супер силни страни:
- зад него стоят хора, които са израснали с поколението Y - пред компютъра. Т.е. знаят от какво имат точно нужда бъдещите работоспособни хора в страната;
- от горното произлизат всички останали неща: социалната обвързаност на съдържанието чрез facebook application, f-connect, споделяне в linkedin, twitter...
- има иновация в начина на мислене, на комуникация с хората и еволюция в отношението към клиента;
- обещаха да правят ъпдейти на всеки три месеца... Представете си след 6 години колко ще е различен.. и съвременен!

Имат си доста забавна страничка и във facebook.

Jamirоquai се извини на Сърбия и Турция

2011-06-27T17:39:00.005+03:00

"Hi you lovely people i just wanted to send our deepest apologies to the lovely people of Belgrade and Istanbul that we cannot perform for you this weekend and that when we reschedule the shows they are gonna be better than ever. Sending you all my good vibes and love to you all!!!!!!!
massive love to all of you

Dxxxxxx"

Jamirоquai е пуснал официално извинение до феновете си, които не успяха да го слушат. Липсата му беше отразена и от посетителите на Elevation 2011 в Разлог. Между другото, и те биха се зарадвали на едно извинение като така и така е почнал...

..

Elevation 2011: a.k.a. Евакуейшън или Излагейшън, уви!

2011-06-25T15:24:00.007+03:00

Loop Elevation 2011 премина под знака на българския начин на организация. И FAIL-на, за съжаление.

Желанието беше на макс, рекламата беше супер: Jamiroquai ни се усмихваше дяволито от билбордовете и ни приканваше да си закупим билети и за двата дни. Успя да примами доста хора, за да го видят за първи път в България. Но не дойде. Да е жив и здрав, случват такива неща, важното е човекът да е добре...
Ок, ама хората почнаха много да хейтват, все пак той беше headline на първия ден и общо взето другите банди не бяха много големи фаворити. Или поне не бяха оценени от публиката (аз лично настръхнах от изпълнението на Hurts, Parov Stelar ги гледах скоро в Sofia Live Club и останах очарована, както и сега, нищо че вокалистката беше друга, а Morcheeba бяха перфектни както винаги).

Може би ако времето не беше решило тотално да прецака всичко, хората щяха да останат доволни като цяло и липсата на Jamira да не се усети чак толкова много. Но неведението, в което бяха изпаднали хората през цялата събота ще се елевейтва ли или няма да се елевейтва, подразни доста. 15:40 ч. и още няма инфо.

Сега остава организаторите да се стегнат и да покажат професионализъм. В противен случай рискуват да не успеят да пласират нито един друг фестивал повече. Айде, стискаме палци! :-)

Време за споделяне

2010-11-25T11:38:00.002+02:00

..на информация, разбира се!

Ако се интересувате от маркетинг, реклама и ровичкате редовно из нета за ново в тази област, заповявайте в моя новинар - the Everhooder: малко за рекламата, маркетинга, криейтива. Възможно е да намерите нещо ново, нещо вдъхновяващо, нищо ново, но пък да ви дойде идея от нещо старо и добре познато...

Ще добавям там всякакви неща, които ми правят впечатление в професионален аспект.
Ако имате желание и време - наминавайте оттам. ;-)

Нова Блог инициатива: EverHood

2010-08-20T23:00:00.005+03:00

Не можах да се въздържа да не споделя новото блог сътворение the EverHood. То е специално местенце за ценители: ценители на красивото, на полезното, на различното, на вкусното, на приятното... Ценители на живота.

Наминавайте там, като се знам, ще пиша там по-често. :-)

...

За пепеляшките в България

2010-05-31T23:34:00.003+03:00

След като установи, че сме "деца на Мола", Дойче Веле откри и коя е мечтата на всеки български тийнейджър. Попаднах на поредната публикация по повод цитат от известната немска медиа Скъпи балове в бедна България и не се сдържах да не я споделя.

И аз наскоро се оказах част от абитуриентски бал. Докато снимах се нагледах да доста интересни вариации на пепеляшки. Едно доста атрактивно момиче (всъщност изглеждаше по-скоро като 26-годишна жена) се беше пременило в розова дантела (не рокля) с високи розови кокили от плат и купища цвекета по старателно боядисаната и накъдрена главица. Срещу нея се зададе нейният учител и като я видя възкликна: "Сладурче!" и я прегърна бащински.

Лъскавите автомобили пристигаха на талази - хамъри, джипове, кабрио - всичко лъщеше и крещеше от лукс. Абитуриентите изживяваха мечтата на ученическите си години - да бъдат част от лукса, независимо на каква цена за техните семейства и родители. Разбира се, че не всички са така. Но този тип са толкова много и така преобладават, че го отразиха чак в Германия.

Традицията повелява да се носи само най-скъпото, тиквата да е абсолютен хит сред новите и скъпи коли, пепеляшката да е гримирана достатъчно за да се забележи на снимките после и тен да има; задължително да се иде в Най клуб и да се изпие завидно количество уиски. "Неразделният клас" не е това, което беше. :)

...

Тайните на София

2010-05-22T16:34:00.006+03:00

София има една голяма тайна. Тя е, че въпреки всичките си дупки, мръсотия, сърдити лица на минувачи и изпочупени бирени бутилки в парковете, е красива. Била е красива и красива ще си остане. Независимо кой и какви усилия полага да я загрози, тя ще си остане в сърцата на софиянци най-красивото, най-милното родно място. И това няма как да се промени, дори след като я напуснеш завинаги и й обърнеш гръб.

Разходка
Изберете един спокоен следобед (най-добре неделя или някой национален празник) и направете една разходка из центъра. Не гледайте в земята, а навсякъде около себе си - ще откриете неща, за които дори не сте и подозирали. Като това дръвче, например...

Кафе или обяд
Делничните дни не са само работа и изнервени колеги. Дайте си час да изпиете едно кафе в някое приятно кафене. Има много места, където правят уникално кафе, а разположението на малките кафетерийки понякога създава усещането, че не сте в София, която по принцип познавате. Например, Вила Росиче е разположена в малък вътрешен двор; MOTTO предлага уникална кухня с много приятна градина; Апартамента на малките пет кьошета е в уникален стар софийски апартамент и носи тази атмосфера и днес; ONDA срещу Руската църква създава усещането, че сме на пъпа на Европа... Опции много, стига желание да има. :)

Малка доза култура
Страшни са малките галерии из центъра, посетете някоя просто за да поемете глъдка свеж въздух далеч от компютъра. Ако имате малко повече време, задължително идете на театър. Не го оставяйте само като идея, а просто влезте в най-близкия и купете билет за първата възможна постановка.

По повод темата попаднах на интересна група във facebook - The Secret Sofia. Да видим дали тези, които са се джойннали са ентусиасти до дупка ;-)

”Дойче веле”: Българите - децa на мола

2010-05-18T17:46:00.003+03:00

Дойде ерата на една нова култура - Молът. В целия му блясък, лукс, съвършенството към което българите са се стремили през последните 20 години, символът на истинската промяна. Истинският преход е най-сетне тук. Това, което гледахме по лъскавите чужди сериали още преди да го имаме. Само тези от нас, които попътуваха го виждаха в големите европейски градове, но не беше нещо наше.

И сега, когато дойде, ние си го направихме наше, следваме го неотлъчно, искаме го и го поставяме на пиедестал. Или не. Но сме там всеки ден - там ядем, пазаруваме, разхождаме децата си, пием кафе, срещаме се с приятели. Толкова е хубав, лъскав и блестящ, че как да не искаш да си част от тази идилия. Маркови дрешки по витрините, красиви момичета на високи токчета, McDonalds, Subway, KFC - най-лесното за хапване след работа, Wi-Fi навсякъде, че да си провериш facebook-a от мобилния телефон или лаптоп... Така добре се вписахме в съвременния свят, че за по-малко от година Молът стана непосредствена част от нашето ежедневие.

Дори най-качествената българска филмова продукция от години насам посвещава сюжета си на него. Тя твърди, че отразява българската действителност и го е знаела още с първите снимки. И тя е такава лъскава, хубава, луксозна - изглежда не по-зле от Gossip girl или друг американски сериал.

Това е действителността, а ние си мислим, че сме в криза. Take it or leave it...

Приказка за Градския транспорт

2010-04-25T17:24:00.005+03:00

Денят е събота, някъде към 19 ч. след 20тина минути чакане идва автобус 72. По принцип не ползвам градския транспорт всеки ден, но си викам като е събота ще е по-спокойно, а и се движи по-бързо. На спирката няма откъде да си купиш билетче, затова като примерен гражданин държа в ръцете си левче. С надеждата да си го купя от шофьора, съм приготвила стотинки от 50, 20 и 3 броя по 10.

Качвам се в превозното средство и се нареждам за билетче - момичето преди мен също си купува. Чудесно - явно гратисчиите не са толкова много и хората имат желание да заплатят услугата за превоз от една спирка до друга.

Идва моя ред и подавам на водача стотинките. "Едно билетче, моля". "Ша ви се не знае, по-дребни не можахте ли да намерите, пфф аман **** *****...." и други подобни мърморения започна да ръси въпросният, като успоредно с това броеше стотинките. Да бяха по 10 и 20 ок.. или даже жълти. "Нали са пари? ... И са точно" - казвам аз.

Все едно падна бомба с няколко-секунден закъснител.

В следствие на тези груби, грешни думи посрещнах рязкия поглед, яростта в очите и последвалите псувни със слюнка на уста.
"Ша ти еба мамата! Няма да ти там билетче, *** **** **** *****...." (ровене за стотинките) "На ти стотинките и ДАНО ДОЙДЕ КОНТРОЛА, ДАНО" (последното прозвуча като проклятието на циганина от "Проклятието" на Стивън Кинг, само че изречено с ярост и доста злоба).

Получих си 50-те, 20-те и 3-те десетички с леко хръляне и се примирих, че ще пътувам гратис този път. Реших да не продължавам дискусията, защото от една страна бях толкова потресена, че тотално се гипсирах. Същевременно пък си помислих, че ако се вбесява така лесно, може и да ме пребие, а тълпата в автобуса не изглеждаше особено отзивчива.

Возих се 2 спирки. За мое съжаление (или късмет) не мина контрола. Мислех си как ще дойде и ще започне интересна дискусия, вероятно продължила с оплакване от конкретния водач и може би акт за нарушение. Но това не се случи. Аз и не запомних номера на автобуса, а и да го бях запомнила - надали щеше да последва нещо добро. Аз поне за себе си знам, че пари за столичния градски транспорт повече няма да дам (освен за Метрото). Причини за това решение - бол. Поводът просто беше тази случка.

Кратък обзор на новините днес... и още нещо

2010-03-02T22:12:00.000+02:00

"Мъж уби едното си дете, рани другото и се обеси"; "Пропадна асансьор с 9 бременни в ”Майчин дом”; "При аутопсия на пациент е "Пирогов" е била открита забравена хирургическа кърпа"; "Критично високо остава нивото на Дунав"; "12-годишно момиче скочи от четвъртия етаж във Варна"... и това не е само днес. Замислям се, дали изобщо да проверявам какво се случва в България...

Ето пък някои положителни заглавия:
"Кабинетът ще увеличи дефицита, за да плати на бизнеса"; "БСП: Правителството иска да ликвидира тютюнопроизводството у нас"; "Адвокатите протестираха срещу промените в НПК"...

Любимата ми тема тази седмица:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=865364

Цитат: "А председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ) изрази притеснението си към правата на пушачите, които по думите му са по-важни от икономическия фактор: "И аз не пуша, обаче има хора, които пушат и може би те са 50 на 50. Тоест правата на едните не трябва да бъдат засягани за сметка на правата на другите."

Сравняваме правата на едните със здравето на другите. Много ясно, че правата и икономиката са по-важни. ;-))) Нали?

Лицата на България

2010-01-13T21:08:00.015+02:00

Напоследък се разшумя толкова много и доста публикации се изписаха по адрес на настоящия ни външен министър и кандидат за евродепутат, че се замислих колко малко знам за хората, които ни представляват пред света и които взимат жизненоважните решения за България в момента. Реших да си направя малко разузнаване, да разбера малко повече за хората, които заемат важните позиции. Интересен факт, с който се сблъсках още в началото на проучването е, че повечето съществена информация се съдържа не в българските медии, а в блоговете...

Да започнем с министерския съвет. Това представлява изпълнителната власт - или казано на прост език, това са хората, които реално взимат решенията. Затова и на тях ще обърнем внимание и ще оставим настрани темата за депутатите и народните представители. Те, горките, могат само да си чешат езиците, докато обкръжението на Бойко Борисов действа както намери за добре.

В момента имаме 15 министерства. Основните постове се заемат от министър-председател, заместниците му (по настоящем два броя) и ресорните министри. Начело на гилдията стои избраният от около 40% от българите Бойко Борисов. Да, те избраха него, а покрай него намаза и ГЕРБ, както и долуизброените люде, назначени за гръмката позиция "министър".
Министър-председателят е шеф на охранителна фирма, доктор на педагогическите науки, бивш командир, главен секретар на МВР и кмет, понастоящем лейтенант и с гордост награден с "Почетен знак II степен" за обезпечаване сигурността по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин преди години. Безспорно от дълги години е част от елита на страната, което със сигурност не го отличава по нищо от управлявалите ни през последните 20 години. Само че харизмата му успя да убеди повече от 40% от българския народ, че именно той ще промени нещо. Към по-добро?!

Дясната му ръка е министърът на вътрешните работи - Цветан Цветанов. Също работил дълго време в системата на МВР, а от 2005 г. е назначен за заместник кмет по сигурността на София. Изглежда с Борисов са приятели отдавна, което обяснява и понататъшното му развитие все напред и нагоре. Той пък се е поразходил доста до САЩ (или поне така посочва официалната му биография в сайта на Министерския съвет) и е посещавал доста курсове за всякакви неща, които сега красят биографията му. Вижда се, че е изучил дълбините на правната наука за... 2 години (?! ..а аз трябва да го уча 6 години.. ех, това изостанало СУ, трябва да взима пример от УНСС, там ги учат за 2 години) и добавя и това към образованието си.

Другият изключително близък до Борисов и личност, за която доста се шумя, е министърът на финансите Симеон Дянков. Това е един от хората с най-впечатляваща и силна за България биография. Тя включва Международни икономически отношения за начало в УНСС, откъдето изглежда директно се е изстрелял към Виена, Берлин, следва докторантура в САЩ, научен център в Харвард, а в следствие на това си намира работа в Световната банка през 1995 г. Именно антикризисните политики са неговата специалност там. На хартия това определено е най-сполучливият избор на Борисов за министър, но практиката е тази, която трябва да го докаже.

Външните работи са поверени на една вече доста съмнителна личност - Румяна Желева. По образование е учител - завършила е социална педагогика. В Германия става доктор по социология, има и една диплома за социолог от СУ. Не знам кое е общото на това с дипломацията, но честно казано в България образованието отдавна не играе роля в избора на професия. От 2007-ма насам се подвизава и като член на Европейския парламент. В официалната й биография в сайта на правителството има интересно и леко замазано изречение "През годините на научната си кариера има професионален опит в управлението на редица търговски дружества, заемайки ръководни длъжности", което обаче предизвика грандиозен скандал в Европа. Ще видим обаче как "гангстерската невеста" (Die Welt, DE) ще се измъкне от неловката ситуация, в която попадна. Вижте една наистина добра статия с повече информация по темата тук. И видео с откъси от изслушването й пред Европейския парламент.

Друг интригуващ избор за минстър беше Божидар Димитров (без портфейл, но пък с голяма уста). За краткото време на заемане на отговорния пост, той успя да създаде скандал и да изправи на нокти съседна Турция с изказването си, че София ще поиска от Анкара 20 млрд. долара компенсации за бежанците от Източна Тракия от 1913 г. и това е заложено като условие в преговорите на Турция за членство в ЕС. В притурка на това, всички знаем колко години заемаше значима роля в редиците на Българската Социалистическа Партия и през през 1997 и 2001 г. е оглавявал листи за народни представители на партията. Изненадващо през 2005 г. се отрича от БСП и се пребоядисва в синьо, заставайки редом до Бойко Борисов в ГЕРБ. През юни тази година стана ясно, че е бил агент в Държавна сигурност.

Начело на правосъдието е една малко безлична личност, или поне напълно безизвестно за мен име - Маргарита Попова. Разгледах й биографията в сайта на Министерски съвет. Не мога да не отбележа, че биографиите изглеждат ужасно хаотични, изобщо трудно се ориентира средно статистическия потребител кое е образование, кое е професионален опит и кое е прах в очите на хората. Но да се върна на темата, нейната биография се наложи да се огледа по-обстойно, защото тъй като изобщо не знаех коя е, нямам и никакъв поглед над това с какво се е занимавала досега.
Оказа се, че през повечето време от професионалната си дейност е била прокурор. Което означава, че е в системата от доста години. Съответно тя със сигурност не е от "новите лица", които да променят нещо към по-положително. Например от 2006 г. е в екипа на Борис Велчев (за непросветените - главен прокурор). Интересно е, че преди това е била отстранена от предния главен прокурор - Филчев, който определено не е запомнен с много положителни дела. Един от първите изводи на новия министър беше, че "системите не работят". И след като откри топлата вода, всички се надяваме да направи чудо и да "заработят".

И като стана дума за правосъдието, си спомних още няколко отговорни лица, които да споменем в този кратък обзор.

Едната личност е Председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя пък е заложила на адвокатска страна на монетата. Преди да се издигне като общински съветник на ГЕРБ в Плевен, е била юрисконсулт на община Плевен на граждански договор около 7 години, като приключва работата си там след шумен конфликт с кмета Найден Зеленогорски. Била е в редиците на Тодор Живков преди промените и потвърждава този факт с гордост. Днес тя е първата жена председател на Народното събрание (41-во по ред) в историята на Българияи вероятно бай Тошо щеше много да се гордее с нея. Поздравления за постижението и поздравления за умелата смяна на боите! Наистина сериозно се питам дали само при нас се толерират личности, които имат в историята си значими скандали и поводи за съмнение относно тяхната коректност и безпристрастност по повод служебните им задължения.

И последният орган, на който исках да обърна внимание е Висшият съдебен съвет (ВСС). Редом с министъра на правосъдието, ВСС е другата институция, която да следи и да внимава да няма корупция в съдебната система, тя да работи гладко и делата да се разрешават справедливо и в разумни срокове. И ако има нещо гнило в България, то определено започва със съдебната ни система. Като капак и преди няколко месеца ми направи впечатление статията по повод изборите на административните ръководители. След като още в началото се оказа, че има конфликти на интереси и че множество съдии са роднини, съпрузи, любовници на други съдии или висшестоящи личности, ВСС декларира, че няма такова нещо и спокойно продължи с избора си. Кой обаче ще може да държи подобен орган отговорен на видима лъжа и да направи елементарна проверка. Изглежда никой не е заинтересован да го направи. И защо? При положение, че всички вече се убедиха, че в България каквото и да правиш по високите етажи на властта, ще остане безнаказано.

По следите на Софийската велоалея

2010-01-10T21:37:00.017+02:00

Да си велосипедист в София е нов вид екстремен спорт. Преди година и половина си купих колело и повече от половината ми познати излязоха с единна реакция от типа: Леле, ама как ще караш в София? То си е опасно!
Оказаха се прави, но аз не се предадох толкова лесно. Измислих си маршрути, по които да карам минимално в пешеходни зони и сред коли. Оказа се, обаче, че имало и едно чудо наречено велоалея. И попадайки на една от най-забележителните от тях, нямаше как да не направя малко снимки, които да покажат доколко сериозно се е погрижила общината за въпросната алея:

Така изглежда алеята през по-голямата част от своето съществуване. Не знам как обаче тези дами ще се разминат с евентуален колоездач. А може би такъв не минава понеже всички са се осведомили за трудностите, които биха преживели, ако решат да минат оттук.

На тази снимка се вижда обаче, че тук художниците на двете линийки са се съобразили с препятствието "билборд" и пътечката леко го заобикаля. Добре, че е начертано, че в противен случай заблуденият колоездач можеше да мине през него...

Хм, тук не са му начертали как да заобиколи вечно паркираните автомобили. Колоездачът няма друг избор - ако иска да следва предначертания му път, трябва гръмко да се забие в автомобила и да се моли паркираният да е тип "трабант а.к.а. картон" и последиците да не са тотална липса на колело. Или поне да се измъкне с леки охлузвания.

Ако велосипедистът е оцелял след последния удар, тук вече няма шанс. Освен ако е ултра слаб и успее да се промъкне през малката цепнатина, която велоалеята представлява в този участък.

След него тя рязко свършва в големия булевард. Търсих дълго време накъде би трябвало да продължи колоездаческия ми маршрут, но не намерих нищо. Изглежда имам две опции - да захвърля колелото си тук (или поне това, което е останало от него), или да продължа напред с риск да ме блъсне ядосан шофьор на автомобил, или пък да ме напсува някой бесен пешеходец. Да си призная, никоя от алтернативите не ми допадна - затова продължих пеш...

Но нека не оставяме читателя с негативни впечатления, нека добавим и една снимка на една близко до перфектна велоалея, която си е баш в София. Една от последните в хронологичен аспект, което ни дава надежда, че парадокси като показаните по-горе няма да се случват занапред. Естествено, времето ще покаже...

Element of freedom - глъдката свеж въздух за тази зима

2010-01-09T21:43:00.005+02:00

Музиката на Alicia Keys е винаги вдъхновяваща, в албумите й рядко има слаба песен и обикновено като излезе нов не мога да се наситя и го слушам до изтощение. С огромно удоволствие се наслаждавам на тазгодишния й проект - "Element of freedom", който излезе на пазара през декември. Имаше и страхотно live промо на албума, със специално издание за Youtube, което можете да видите ТУК. Много ме зарадва, че концертът започва и с песента, която най-силно ме грабна при първото преслушване "Love is blind".

"And the day came
When the risk it took
To remain tight and closed in the bud
Was more painful
Than the risk it took bloom

This is the element of freedom..."

Изключително лирична, отново в стил Алиша и винаги с пиано. От фънки вокалите на Love is blind, през шепнещата Try sleeping with a broken heart, до изключително зареждащата Wait till you see my smile, Алиша възпява Ню Йорк и вичко свързано с любимия й град. Хитът на сезона е версия на Empire state of mind с Jay Z., но изчистеният вариант на песента определено си струва вниманието.

Целият албум е едно предначертано пътешествие за слушатели и ценители - тръгва се със "сляпата любов", продължава през загубената любов, разбитото сърце, описва се старателно любовта в различните й нюанси докато не завърши с положителното извисяване в "How it feels to fly".

Ако сложите няколко от парчетата да се връткат, то в листата задължително трябва да присъстват "Love is blind", "Empire state of mind", "Wait till you see my smile" и "Un-thinkable".
Приятно слушане. :)

Европа - толкова близо и толкова далече

2010-01-07T21:20:00.014+02:00

Вървиш из центъра на града и няма нито една гигантска кофа за боклук, няма три цвята контейнери за сортиране (табелката е на кофата и е надписана със стилен надпис); улиците изглеждат чисти, просторни, няма коли по тротоарите и разкривени колчета.

Има разстояние между всяка една жилищна сграда, има въздух, прозорецът на съседа не наднича в твоя хол, мазетата не са напоени от подпочвени води и на последните етажи няма мухъл. Всички улици имат имена, сградите - просторни гаражи. Местата за паркиране струват маса пари - не всеки може свободно да паркира из центъра на града. Фасадите не приличат на предградие на Рио де Жанейро, а имат общ стил и са под контрола на главния архитект на града (който не се вълнува от рушвети, а следи града да има нормален вид).

Административните сгради са пригодени за инвалиди, целият град им позволява свободно да се движат, независимо, че са приковани към инвалидната количка. Общините, администрацията, държавата се грижи за хората, интересува се от тях и не им пречи да живеят спокойно. Взима им маса пари, но в замяна им осигурява хубав живот, субсидира бизнеса им, влага суми в устройството на града и го поддържа.

Пада сняг - още докато не е натрупал навсякъде вече е нахвърляна сол и снегът се топи в движение. Няколко часа по-късно разбираш, че е паднал сняг по останалия върху зелените площи. Иначе нито улица, нито тротоар не е затрупан, не се образува заледяване, нито киша. Чисто е, а хората са организирани. Влагат средства, но и имат желание - интересува ги какво правят и за кого го правят.

Или ги залива маса вода и магазинчета, хотели се наводняват. Гражданската защита там бие алармата и се втурва из цялото градче да пригоди условията за хората - да има къде да вървят, да помага с одводняването. Има грижа, има и желание. Подобни ситуации не плашат хората, не парализират целия град.. а той дори не е столица. Там сигурно положението ще е още по-добро.

Какво ли се иска, за да се стигне подобно ниво на организация, на живот? Толкова ли е трудно и недостижимо за нас? И къде е проблемът? В нас? Сигурно. Иначе, щяхме да сме променили нещата доста отдавна. Означава ли това, че никога няма да се променят...?

Можете да видите снимките в публикацията в по-голям размер, като кликнете на тях. Фотограф: Александра Николова

Как стигнахте до работа тази сутрин?

2010-01-05T13:55:00.008+02:00

По повод една статия в Дневник, отново темата за положението на столицата в зимни условия породи порой от негативи в съзнанието ми... В последствие се изсипа и порой от не много приятни за ухото изрази. И в крайна сметка колкото и положителен човек да си, няма как да останеш безучастен, наблюдавайки как изглежда столицата тази сутрин.

А вие как стигнахте до работа тази сутрин?

Отговорите за софиянци са два днес:
а/ Много трудно - повече от 2 часа чакане в задръствания (в случай, че се разминахме от инцидент на пътя заради затрупаните и заледени столични булеварди);
б/ Не стигнах - опитах се, но след повече от 3 часа висене сред камари от коли и сняг, се отказах и се върнах да работя от вкъщи днес.

Обстановката в столицата беше критична. Столичният кмет - в отпуск. Няма кой да поеме отговорност, защото типично по български всеки прехвърля вината на другарчето.
Чухме две версии - че машините работели от 4 ч. тази нощ, което е или тотално лъжа, или са стояли включени докато не натрупа и не се разтопи снега, за по-лесно. Защото тази сутрин със сигурност машина не беше минавала.
Другото, което се изписа е, че машините не знаят кога точно е трябвало да тръгнат... Чакайте малко, нали са работели от 4 ч.?! Тук има някакво недоразумение... След като версия номер 1 видимо не успя да се котира и бе опровергана по няколко параграфа, не можа да се измисли друго правдоподобно оправдание.

В крайна сметка важното е, че "движението се осъществява при зимни условия". Вероятно, когато е измислен този термин са имали предвид да подготвим ски, кънки и всякакви подобни пособия за придвижване из града. Явно е време и аз да се сдобия с един чифт!

Готови за зимата в София

2009-12-26T15:31:00.012+02:00

През последната седмица всеки път като излизах навън си задавах въпроса: Колко време е нужно на софийските кметове, за да разберат какво значи зима, сняг и как се посреща подобна природна аномалия?

Зимата е нещо ужасно стряскащо и изненадващо. Идва винаги когато си иска и сняг пада когато най-малко го очакваме. Подобно нещо никога не може да се появи в прогнозите за времето, там се предсказва само слънцето и покачването на температурите. И после - като падне сняг се оказва такава изненада, че на софийската управа обикновено й трябва поне седмица за да се окопити. Дотогава вече Пирогов е пълен с пребили се от пързаляне хорица (това, разбира се, с цел да има храна и за лекарите по празниците и да не скучаят), затова този страховит феномен, наречен сезон е едно от най-неприятните неща за софиянеца.

Снегът и ледът са част от аномалията "зима" (разбира се и това е винаги изненадващо). Обикновено обаче не са очаквани и когато падне сняг, във вестниците основните заглавия са как снегът изненадал България и всички пътно-транспортни средства са блокирани. Никога не се взимат мерки като посипване със сол или почистване на тротоарите, защото никога не се знае кога може да падне сняг и още по-малко кога той би преминал в лед или киша. При положение, че не може да се предположи когато падналият сняг се трансформира в лед, винаги е по-добре да се изчака и процеса да се наблюдава отстрани. Затова и тротоарите си остават затрупани, а софиянци се превръщат в опитни зайчета за пореден път. Да видим колко ще издържат да се пързалят по улиците.

Най-забавен и изненадващ се оказва и трафикът по време на бедствието. Задължително задръстванията са ежедневни и не се влияят от време на деня. Разбира се, причината отново е изнендващия сняг и още по-изненадващото му задържането на земната повърхност. Може би общината се надява, че той някак си ще се изпари от само себе си, ден след като се е натрупал и не си струва да се взимат допълнителни мерки за неговото отстраняване.

Госпожата кмет се похвали предварително, че столицата е готова за падането на сняг, но видите ли как изглежда едно от най-посещаваните места в София седмица след като е паднал първия изненадващ сняг за тази зима.

НДК по Коледа

да се разхождаш из София през зимата е удоволствие

Откакто полиците вървят с картовите ви сметки...

2009-12-09T22:59:00.002+02:00

...или как попаднахме на поредната измама в банковата сфера. Поне този път спряна навреме.

Няма да споменаваме имена, за да няма засегнати и набедени - просто ще споменем и напомним за някои права на българския гражданин, начело с това да бъде информиран и да не бъде лъган и изнудван.

Ако сте искали досега да си направите картова сметка (дебитна/кредитна), или да ползвате овърдрафт и са ви казали, че за целта трябва задължително да си направите застрахователна полица или друга подобна - да знаете, че са ви излъгали. Такова нещо няма, това може да са ви го казали недобронамерени служители (двойни агенти) в някоя банка, които гледат на вас като на поредната попова лъжичка.

Наскоро попаднахме на подобен служител на софийска банка, който се оказа доста обигран в измамите си. В последствие се оказа, че една малка грешка може да ти струва не само работното място, но и цялата кариера.
Стана ясно, че схемата е доста разпространена - не добре информираният клиент (обикновено млад и зелен в техните очи) иска например да си издаде дебитна или кредитна карта. Служителят ти обяснява, че е задължително (или ако имате късмет - желателно) да си направите и новата страхотна и уникална застрахователна полица, в която да наливате сумичка всеки месец и след 20 години (живот и здраве) те ще ви се върнат и ще живеете с тях щастливо и охолно до края на живота си.

Това - само в приказките. И при минимална инфлация пак ще сте назад, още повече, че и никой не ви обяснява за изчисляването на парите във времето. Ако сега 20,000 евро биха значели нещо за вас, то след 20 години може да не можете да изкарате и месец с тази сумичка.

Да обобщим, в случай че нещо не е станало ясно:
- По-добре обмислете преди да се ангажирате с договори - ако не сте запознати вие самите, винаги се консултирайте с някого.
- Недейте да инвестирате в пенсионни полици, които трябва да ви хранят на стари години. По-добре инвестирайте в собствен бизнес, който да ви храни днес И на стари години.
- Една услуга на банката не ви задължава да ползвате втора, трета - някои служители изкарват луди пари от вас, затова внимавайте да не ви лъжат.
- Ако хванете някого в измама, не му прощавайте. Ще излъже много хора след вас...

;)

Нова космическа сила в онлайн игрите - Немексия

2009-10-22T18:25:00.003+03:00

Един от поводите за големия шум около официалния старт на Немексия, е фактът, че нейният предшественик Булфлийт стана на 5 годинки. Немексия е неговото продъжление - с някои уникални допълнения, които тотално открояват играта като един истински уникат сред online browser космическите игри.

Другият повод е, че след 1 година разработване, работа по изключителната графика, Немексия е вече готова да се покаже на света. Днес стартът е в България, но съвсем скоро тя ще залее целия свят - ще бъде преведена и поддържана на повече от 25 езика.

Накратко - Немексия предлага 3 коренно различни геймплея, защото можете да изберете между 3 уникални раси. Всяка една от тях има различен дизайн, уникални кораби и път на развитие. Може да се водят битки и да се правят кланове с играчи от различни раси, а в края на рунда най-добрите даже ще печелят награди.
Това обаче, което мен лично ме грабна най-напред, е графиката. Малко онлайн игри от този тип могат да се похвалят с толкова красива и изчистена графика и разнообразен дизайн.

Тествайте я на български на www.nemexia.bg

Няма да съжалявате. ;-)

Games Convention Online - там където онлайн игрите се срещат не-виртуално

2009-08-19T16:22:00.003+03:00

Не съм била на подобното изложение миналата година в Лайпцих. Но разбрах, че е било по-мащабно от това, което видяхме тази година. Причината обаче е съвсем основателна - от тази година изложението за компютърни игри беше разделено на две - такива, които си ги цъкате от компютъра след като си купите играта и я инсталирате; и такива, които се играят в реално време, онлайн и worldwide.

Безспорен се оказа фактът, че все още първият тип е по-силният, мащабен и паричен. Нормално - Интернет набира супер сила именно през последните години и бизнеса с онлайн игри е новост за някои страни. Корея обаче е тотален лидер в това начинание. За да подкрепя твърдението си, ще кажа само, че беше официален партньор на Games Convention Online 2009 и също така беше заела с щанда си половината от пространството в Leipziger Messe-то.

Реално погледнато, за една година онлайн игрите са набрали скорост - ако миналата година на Games Convention е имало 3 изложители на онлайн игрите, то тази година си имаше цяло изложение само за тях. И за нас. XS Software беше единствената фирма от България, която взе участие със свой щанд. И останахме доволни, защото видяхме наши партньори, открихме нови, разширихме още повече кръгозора и се запознахме с нашите конкуренти. Или иначе казано - да си част от подобни събития определено си заслужава.

Излезе нова забавна игричка от XS Software

2009-08-03T18:25:00.002+03:00

Новото в каталога на българската компания за онлайн игри е доста забавно - разполагаш със сладурски герой пингвинче, което управлява собствена градинка. Садиш си куп неща - зеленчуци, плодове, цветя, аранжираш я както намериш за добре. Изпълняваш куестове и с всяко следващо ниво започваш да се сдобиваш с повече видове семена.

Играта се казва Pengiun Farmer и тази седмица стартира нейната алфа версия на български език. Ако искате да я тествате с нас - регнете се ТУК и отглеждайте своя собствена градинка.

Лятна снимка номер 1 :-)

2009-07-28T12:58:00.002+03:00

За това лято... поне засега първенец във фотографската ми колекция. По мое мнение ;-)

Колко оригинални можем да бъдем?

2009-07-13T00:01:00.001+03:00

Отговорът - Колкото си искаме. Добре, тогава защо лъсваме с нов хит, тотално неоригинален? Не искаме ли да сме оригинални?

Поздравления за идеята да се създаде нещо българско, което да можем да промотираме в световен мащаб. И е супер, че марки като НесКафе също се включиха в инициативата. Но мен малко ме дразни, че промотираме крадена музика, пак кавър. Толкова ли е трудно да се роди нов хит? Явно вече да.

Вижте за какво по-точно говорим:

Хановете в началото

2009-07-07T14:09:00.000+03:00

Не е истина животът как може да те изненада! То е вярно, че наистина във всеки един момент може да се случи нещо съвсем малко вероятно и съвсем неочаквано... ама си е друго, когато те сполети на практика.

И именно днес ми се припомни, че май наистина няма нищо случайно, или просто случайностите не са никакви случайности. Знам ли... Една доста стара статийка (не мога да откртия коя година е писана, но имам подозрения, че е 2005-та) ме върна буквално в 12ти клас и месеците след него, като изкочи най-неочаквано! Тогава имах удоволствието да пиша по някой друг материал за една онлайн медиа и тази статия беше едно интервю. Обаче, това интервю си имаше история.

Всичко започна в далечната вече 2004-та, когато тръгна с пълна сила първата българска онлайн игра в България - Булфлийт (Bulfleet). Тогава си я цъках с огромно удоволствие, а и създателите й ми бяха приятели. Исках да помагам с каквото мога - всичко българско и създадено от млади хора още оттогава си ми е на сърцето. Та въпросната статийка, под формата на интервю беше един мой скромен принос за идеята.

Днес я намирам с голяма радост. Радост, защото 5 години по-късно съвсем случайно станах отново част от тази идея. Но идеята е станала цяло течение - а Хановете, които тогава са били само проект, днес са една от най-известните игри в световен мащаб. Играта се играе на повече от 22 езика, а култури и народи се преплитат и играят заедно под името... Хановете. :-)

Можете да видите интервюто с Христо Тенчев - човекът, който създаде и Булфлийт, и Хановете и продължава да създава изключителни заглавия в Online Gaming Entertainment-a.

6 неща, които ме правят по-щастлива

2009-07-03T14:44:00.000+03:00

Попаднах на тази инициатива в блога на Жюстин - и ми хареса. Хареса ми да постна статия, която е позитивна и би ми донесла усмивка (а, надявам се не само на мен). Понеже дори като си помисля за тези неща, пак ми става уютно на душата.

-1- Специалитет на бариста и чабата с маслинова паста и моцарела
Хаха, колко засукано звучи. Особено, когато го произнасям с онзи ентусиазъм, който някакси се губи в писмената комуникация...
Перфектната закуска, перфектният обяд и би било перфектната вечеря, ако имаше как да го хапна и по това време на деня, е засуканото заглавие на тази точка. Първо, защото забравям, че имам язва когато похапвам това. Второ, много ми допада да седна в любимото си кафенце - там атмосферата определено ме зарежда с хубави емоции. И с хубава храна и напитки.

-2- Небе, много небе, море, зелено... природа!
Обожавам небето, направо не мога да живея без да го гледам! Обожавам всяка една негова трансформация, всичките му цветове, облаци, всичко всичко! Колкото е повече, толкова по-добре. Имам нужда да го виждам в големи количества и да няма грозни сгради да го закриват.
И морето и планината... не мога без тях!

-3- Края на деня
Има нещо в това време на деня - когато слънцето започне да залязва и докато се скрие от поглед. Светлината е различна, малко мистична и по това време обичам да съм навън. Когато не съм прекалено забързана и успея да се усетя, че е дошло моето време, обикновено оправя всякакви опити за разваляне на настроението. Затова мога да съм щастлива всеки ден.

-4- Пътуването
Не ме свърта дълго на едно място. Не обичам да се чувствам затворена, ограничена, завързана - имам нужда периодично да бягам от града и се опитвам да го правя.

-5- Музиката и танците
Леле, това за мен е най-най-гениалното човешко творение! Пусна ли си някоя любима песен или инструментал... просто отивам на друго място. Абсолютен меломан съм и дневната доза от тази дрога е напълно задължителна. И именно оттам идва огромното удоволствието и удовлетвореност от това да танцувам - един час тренировка в танцовата зала може да ме държи усмихната и щастлива с дни!

-6- Любимият човек
Не е последно в списъка, защото е последно за мен. А защото само тогава мога да се чувствам завършена и да усещам с всички сетива. Това е ключът към пълното щастие.

Следизборно, предизборно...

2009-07-01T13:16:00.000+03:00

Малко досадна и адски натежала тема се оказаха изборите това лято. Може би защото по незнайни прични ги направиха на два пъти, та сега освен че се изхарчи двойно от държавните бюджети за подготовката им, нас ни тормозят, агитират, заливат с всякакви предизборни простотии също на два пъти.
Но си е факт, че изборите за европарламента се оказаха чиста проба репетиция за парламентарните. Първо, че който изобщо прояви някакъв интерес и се вдигна до секциите (с нови номера ?!) да гласува, го направи на база политическа ориентация и слабо с оглед на личностните качества на кандидатите. Второ, клипчетата, рекламите и брошурките още оттогава наподобяваха реклами боядисани в различни цветове в зависимост от политическата ориентация. Не знам изобщо какъв процент от хората (особено в по-малките градове и в селата) изобщо разбраха, че не гласуват за определена партия, а за това кой точно ще бъде наш пратеник в Европейския парламент.
Но това вече мина и замина - по български на народът не му пука вече от доста години, писна му да се джуркат едни и същи лица, кои пребоядисани, кои не. Общо взето едно и също.

Малко по-интересно е положението с агитацията за изборите в неделя. Сигурно защото тук вече става дума затова кой ще постави новите (стари) министри и кои ще са точно те. Няма какво да го овъртаме, резултатът е доста добре прогнозим - ГЕРБ тотално водят по всички параграфи, не само в София, но и в цялата страна. Няма лошо - явно народът отчаяно иска да види нови лица в управлението, а силният образ на бате Бойко от няколко години му се нрави. Хубавото е, че той засега поддържа дясната идея - хубаво, защото само тя може да ни отведе там, където искаме по-добро бъдеще, по-свободно практикуване на професия, работа и свободни пътища до Европа (буквално и преносно). Лошото идва обаче, че не можем да сме сигурни доколко на практика тези негови похвати ще се окажат десни. Начело на България този път ще застанат бивши ченгета, което е малко плашещо. Но хората явно не са уплашени от този факт и маса народ ще иде да гласува за него.
Не мога да подмина и уникалния клип на Коалиция за България, който е направо стресиращ. Ако не бяха написали накрая, че са те, щях да си помисля че това видео е подготвено от някакви страшни врагове на Костов и Борисов, които едва ли не ги искат мъртви... Страхотен похват за агитация, няма що. На българина не му ли писна да ходи да гласува "против" някой. Аз лично не гласувам така, за щастие. Но много много българи са принудени да го правят от години. Тук е въпросът, защо по дяволите толкова много хора не намират своя избор в това, което им се предлага? Та, затова тези досадни, остарели леви похвати да се агитират хората срещу някого са ми дошли до гуша. Пълна боза!
Силно впечатление за активността в Интернет пространството и особено начина, по който го използват за агитация, ми направиха от Синята коалиция. И не го казвам, защото по принцип ги подкрепям по една или друга причина. Казвам го, защото е факт. Изключително интерактивна кампания - рядко можеш да се почувстваш толкова близо до политика и да имаш реално внимание от него. А тук говорим именно затова - говорим за групи във FaceBook, множество статии в социални мрежи като Svejo.net, даже уникален сайт Otgovori.eu, където всякакви отговори получават лично отговор със заснето клипче... Доста добре - точно в мрежата се намира една голяма целева група от млади и интелигентни хора, които би трябвало да (и дано) са бъдещето на България.
Честно казано не мисля да включвам в резюмето на предизборните агитации НДСВ, защото те са едно истинско разочарование за мен във всяко едно отношение. Факт е, че никога не съм и залагала на тях, но пък го направиха много хора. Чудя се, дали те се чувстват педадени.. За Атаки, Лидери и подобни гръмки имена, които някак не ми звучат като имена на партии, пък няма какво да кажа освен - събрано от кол и въже.. Тя политиката си ни е като от кол и въже, пълна трагедия.

Срок на годност 3 минути

2009-06-25T16:22:00.000+03:00

Това ми звучи адски подходящо като характеристика на храната, която си взимаме в ресторантите за бързо хапване - едни картофки оттам могат да станат на гума, ако не я сдъвчеш до 3 минути след като са я дръпнали от фритюрника.
Обаче на практика на мен това ми звучи направо като определение за живота сега. Всичко, което получаваш ли има такъв срок - ако не го изконсумираш на минутата, губиш възможността да му се насладиш изобщо и безвъзвратно...
Ами да - като се замислиш, кое в модерния свят има по-дълъг срок на годност? Парите? Точно обратното - те са най-нетрайното и ако не ги обърнеш в нещо на секундата, рискуваш да загубиш много повече, отколкото предполагаш. Храната? Е, за нея вече говорихме - най-яркият пример за съвременната култура в готвенето. Времето е пари, няма време за бавно хранене.
Животът? Дали и него трябва да консумираш сега, за да не изпуснеш нещо или да мислиш трезво за бъдещето, да го подсигуриш както можеш.. Имам усещането, че точно този въпрос е вълнувал не само сегашното поколение 3.0. Но е факт, че днес животът е толкова забързан, интензивен, информацията се разпространява толкова бързо, че всяка минута е важна. И животът минава бързо.. живеем в интересни времена, най-сладкото проклятие. На което обаче ще се наслади този, който иска да вземе повече от живота. И да го консумира сега, защото след 3 минути няма да е същото..!

Criteria-ът да Stay-неш Cool с Nikoz е Banana Party

2009-06-22T15:25:00.000+03:00

DJ-те Criteria, StayCool & Nikoz представят Fruit Sessions във възможно най-лятната светлина - много свежа музика, отбрани хип хоп ритми от едно време и от най-новото, което създава уникална комбинация от най-якото звучене, на което здраво да потанцуваш. Този сет се подвизава под името Hip Hop Banana Party, въпреки че бананите са по-скоро имагинерни този път.

Но пък цялата идея доста си заслужава - малко са местата където да разцъкаш хубаво хип хоп-че със свежи млади хора в наистина стилна обстановка. Това е, защото мястото е клуб My Mojito в София, един от най-добрите клубове, доказали се в това през последните години и които не изневериха на стила си. Изненадата за Бананеното парти пък е, че няма вход, та е подходящо и за нас - бедните студенти.

Няма как да не ти се прииска да го провериш! :-)

Всеки четвъртък в Mojito след 22.00 ч.

Татуирани скорпиони на плажа

2009-06-21T23:28:00.000+03:00

Като че ли доскоро все още имаше места, които бяха непокътнати от зловонното ухание на мутрафонската напаст. Но като всяка "напаст божия" и тази успя да разпростре отровните си пипалца и на най-девствените кътчета в България. Нагледах се на скорпиони по широките гърбове на татуирани типове, надушили поредното яко местенце на морето.
Този път дестинацията е Смокиня - доскоро известен като един от най-хубавите къмпинги на Черноморието ни, а допреди това даже и със слава на нудиски плаж, радващ се на пълна дивотия. Дивотията като характеристика на този плаж е останала далече в миналото, даже си е доста култивирано вече - в средата на юни вече функционираха 3 нощни бара и няколко дневни заведения за хрантутене на плажа.
Но и най-свежото местенце, с приятна музичка, неангажираща и далеч от ритъма тупца-тупца, на който обикновено се поклащат еднообразно надрусани мутрески облечени или съблечени в бяло в някой изцяло бял бар на плажа. Защото тия места, дето са "куул" рано или късно бидат налазвани и тотално унищожавани от криворазбраната консумация. Дойдат ли, те консумират всичко - алкохола, атмосферата, пясъка, въздуха, морето - всичко става тяхно и ти се чувстваш излишен дори в собствения си дом.
И тук вече скорпионите са плъзнали по плажа. Палатки рядко ще видиш, че е забранено от Европейския съюз, както казват... Или забранено от тези, които скоро ще засипят смокинените дюни с бетон и гредоред. Да не забравяме, че тук все още има гледка към морето първа линия. Но да запомним датата - 21 юни 2009 - сигурно след време ще си спомняме с носталгия този ден, в който все още имаше дръвчета на плажа, а не бетонени колони или нещо повече...

Произведено в България

2009-06-09T20:42:00.000+03:00

Имах малко работа в Софийски Градски Съд. Имах "удоволствието" да прекарам няколко незабравими часа в тази прекрасна българска институция, която следи за демокрацията, законността и справедливостта в България. Няма нужда да напомням, че именно там се проверяват или дори се водят по-значимите дела в национален аспект...
Но какво видях:

1. Една дама с ранг магистрат-прокурор. Визията й остави трайна следа в съзнанието ми: ако не бях в съда, щях да си помисля, че съм или в чалготека, или направо гледам интро на порно филм.. Перхидролена грива, кокили 10-12 сантима в интересен десен (животински май да беше..), грим като за късно вечерно излизане - възраст не повече от 25-27 г.
2. Съдебна зала, с широко отворена врата, гледат се около 10 дела в една минута. Всеки си влиза и излиза, пълен хаос...
3. Един младеж на към 30 години по джапанки и къси гащи със скъп GSM в ръка - обикаляйки нервно из фоайето и хилейки се ехидно...

Това е само повърхностната картинка там в момента... Не ми се мисли като задълбаем в начина, по който се работи там и как изобщо се гледат делата. А за отлагането и протакването с години да не говорим...

Факт е, че чалга културата като основно културно движение в родината след промените се оказа най-влиятелната "личност" на десетилетието. Още повече, че резултатът от нея тепърва ще започва да се проявява. Децата на чалгата са днес ученици, а първите й последователи са днешните дипломирани специалисти, които застават начело на редица значими институции след положения труд.

Спасение е, може би, успоредният процес на все по-засилващата се маса от млади и активни хора, които успяват да постигнат нещо именно в България. В това число мога да броя купищата вече от интелигентни блогъри, които обменят информация и изразяват смело своето мнение; младите предприемачи, които откриха бъдещето в масовата комуникация в Интернет. Тезата се подкрепя от социологическите изследвания, че на този етап по-голямата част от потребителите в мрежата са млади хора на средна възраст 29 години, грамотни и даже с доход, по-висок от средния. Именно в техния потенциал е и надеждата за едно по-културно бъдеще. Разбира се, ако останат в България и намерят сили и нерви да се борят с чалга масата и бабите със здраво стиснатите лични карти пред избирателните секции.

Fruit Sessions в My Mojito с хип хоп партита

2009-06-09T20:27:00.000+03:00

Един от най-добрите столични клубове My Mojito заложи на ново звучене в четвъртъците. След атрактивните партита, с изключително добре отбрана хип хоп музика на DJ Marten и DJ Rawland, заведението реши да разнообрази програмата и с нов flow.

Лятното хип хоп звучене на Mojito е всеки четвъртък със селекционери DJ Nikoz и DJ Criteria, които умело редуват некомерсиалните ъндърграунд ритми с една идея по-танцувални и комерсиални парчета. Резултатът е свежо Banana Party, представено от Fruit Sessions, които са подготвили много музикални изненади за това лято.

Така проблемът, че няма къде да ида, да слушам хубава хип хоп музика и да потанцувам малко, без да бъда изцяло заобиколена от потни тийнове и неориентирани смъкнежи, вече не съществува. Не остана друго, освен да стискам палци това парти да се запази за по-дълъг период от време!

Някакви мисли.. хаотични и подредени

2009-02-19T01:16:00.000+02:00

Не обичам да се ровя в миналото, то просто е минало, нещо се е случило, но пък това, което съм днес е следствие от това, което се е случило с мен. Много е просто, но пък не е често, когато си давам сметка. Затова и каквото е минало, има своето значение. Миналото е пепел, защото хем го има, хем го няма. Усещаш го, то се плъзга по кожата ти, има някакъв характерен мирис, който като усетиш и определени картини минават пред очите ти. Всяка картина има своя мирис, а пепелта има своя отенък. Но все е са хубави, дори да потръпваш. Пак са там, гледат те и ти се смеят. Когато и ти започнеш да се смееш, значи си израснал, над тях си и знаеш, че те са там за да растеш всеки ден още и още. Те са твоите истински приятели, картините са единственото истинско, което имаш и което остава дори когато си съвсем сам. Тях носиш винаги със себе си и ги отнасяш дори там, където не знаеш какво има. Всяка от тях е късче от твоята плът. И пепелта.

Блог маниа :-)

2008-11-07T20:17:00.000+02:00

Блогове се изписват сигурно от сума време, но не всички бяхме наясно с тази новост в интернет живота. Явно тази алтернатива за личен дневник, в който да споделиш всичко, което ти е направило впечатление и те е довело до някакви мисли, и която може да се прочете от завидна бройка народ, е някаква маниа, набираща все повече сила и последователи.

Наскоро бях на един много интересен семинар на тема Web 2.0 Marketing, а интересното беше, че основна роля в новите форми на маркетинг взимат именно блоговете.
Блогът е мястото, където блогърът споделя своето мнение, пише по актуални теми - в малка България вече има страшно много блогове, има даже и класация за 100-те най-влиятелни блогъри. Това са личности в интернет пространството, чието мнение има значение, хората ги четат редовно и взимат предвид какво са написали те. Те могат да бъдат специалисти в определена сфера или публицисти, които имат своя гледна точка по обществените въпроси.

Очевидно и блог мястото не е толкова лично, колкото дневникът от близкото минало. В този интернет дневник надникват много хора, тук не се боим какво ще стане ако някой научи най-съкровените ни мисли - ние пишем така, че мислите ни да се прочетат и това даже да ни радва. И всъщност, истина ли е това, което оставяме на показ, или е едно изкривено огледало на онзи дневник, който криехме под възглавницата като деца...

Като порасна ще стана...

2008-06-25T11:39:00.001+03:00

Като порасна ще стана...

Сигурно си мислите за кенгуру, покрай небезивестната лента, тази фраза получи и такъв естествен завършек – Като порасна ще стана кенгуру! А вие като пораснете, какви ще станете? Едва ли искате да мъкнете малки бебета кенгуру в джоб на корема си. Всеки с мечтите си. Аз мечтаех като малка да стана шофьор на автобус, явно още оттогава нещо ми е хлопала дъската, откъде да знам че съвсем ще се разхлопа на стари години. Ами, да – няма по-голяма лудост от тази да влезеш в някакви стриктно определени коловози, да правиш каквото очакват другите от теб, и най-смешното – „каквото било редно”. Какво значи редно? Или си скрупулен, или не си. Ти си решаваш кое е редно, а на мен ми писна само да се чудя кое е правилно, кое не, дали не вредя на някого и дали хората ще си помислят нещо лошо за мен. Ами, да си мислят, каквото си искат. Стига толкова лудости!
Дойде време да заковем разхлопаните дъски и да поживеем малко. Не защото не сме живяли досега, просто сме живяли за другите, не за себе си. Доста е уморително да отговаряш на нечии очаквания, време е за малко почивка. А най-добре даже да не е малка почивката. Умората има навика да се натрупва и ако цял живот сме се бъхтили за някой друг, то значи имамe нужда от доста време за релакс.
Първо, стига се шашка за глупости. Почни да работиш малко върху силно изразената си гузна съвест – качи се гратис в автобуса и не трепери дали ще мине контрола и какво ще се разправяш ако наистина мине. Плати си глобата и давай напред, за какво ще се разправяш – човека си е в правото да ти иска глоба, друг е въпроса, че е лишен от всякакви обноски. Не че му прощаваме това, просто с каране няма да го променим. Сам света няма как да промениш, можеш да промениш само своя свят и на един, двама човека околоо тебе също с малко повече усилия и късмет. Когато постигнеш мир със себе си и престанеш да бягаш като подплашено зайче, значи си направил първата и голяма крачка.
Стани егоист. Отвратително качество. Но всички са такива. В крайна сметка на тоя свят можеш да разчиташ само и единствено на себе си. Ако намериш приятелче, което за някакъв период от време те убеди, че можеш да му вярваш безрезервно, бъди подготвен да се окопитиш в най-скоро време. Такива приятелства няма – съзнателно или не, ще бъдеш оставен в най-тежкия момент да се бориш с насрещното течение съвсем самичък. Ако пък си въобразиш, че си намерил половинка, която да запълни някаква празнина в живота ти, и това ще видиш че е временно състояние. Дори да останеш с този човек, след време просто няма да е същото. А и напоследък хората остават често сами, така че няма какво да разчитаме на това. Затова научи се да се грижиш за себе си сам, прави каквото си искаш. Когато обаче човек действа само така, винаги наранява други хора, така че гледай поне малко да внимаваш за това. Все пак има хора, които не могат да се грижат за себе си.
Живей. Прави налудничави неща и се почувствай жив, докато си млад и можеш. Не слагай изкуствени спирачки и бариери. Порасни и стани кенгуру!