Качвам се в превозното средство и се нареждам за билетче - момичето преди мен също си купува. Чудесно - явно гратисчиите не са толкова много и хората имат желание да заплатят услугата за превоз от една спирка до друга.
Идва моя ред и подавам на водача стотинките. "Едно билетче, моля". "Ша ви се не знае, по-дребни не можахте ли да намерите, пфф аман **** *****...." и други подобни мърморения започна да ръси въпросният, като успоредно с това броеше стотинките. Да бяха по 10 и 20 ок.. или даже жълти. "Нали са пари? ... И са точно" - казвам аз.
Все едно падна бомба с няколко-секунден закъснител.
В следствие на тези груби, грешни думи посрещнах рязкия поглед, яростта в очите и последвалите псувни със слюнка на уста.
"Ша ти еба мамата! Няма да ти там билетче, *** **** **** *****...." (ровене за стотинките) "На ти стотинките и ДАНО ДОЙДЕ КОНТРОЛА, ДАНО" (последното прозвуча като проклятието на циганина от "Проклятието" на Стивън Кинг, само че изречено с ярост и доста злоба).
Получих си 50-те, 20-те и 3-те десетички с леко хръляне и се примирих, че ще пътувам гратис този път. Реших да не продължавам дискусията, защото от една страна бях толкова потресена, че тотално се гипсирах. Същевременно пък си помислих, че ако се вбесява така лесно, може и да ме пребие, а тълпата в автобуса не изглеждаше особено отзивчива.
Возих се 2 спирки. За мое съжаление (или късмет) не мина контрола. Мислех си как ще дойде и ще започне интересна дискусия, вероятно продължила с оплакване от конкретния водач и може би акт за нарушение. Но това не се случи. Аз и не запомних номера на автобуса, а и да го бях запомнила - надали щеше да последва нещо добро. Аз поне за себе си знам, че пари за столичния градски транспорт повече няма да дам (освен за Метрото). Причини за това решение - бол. Поводът просто беше тази случка.
