13 януари, 2010

Лицата на България



Напоследък се разшумя толкова много и доста публикации се изписаха по адрес на настоящия ни външен министър и кандидат за евродепутат, че се замислих колко малко знам за хората, които ни представляват пред света и които взимат жизненоважните решения за България в момента. Реших да си направя малко разузнаване, да разбера малко повече за хората, които заемат важните позиции. Интересен факт, с който се сблъсках още в началото на проучването е, че повечето съществена информация се съдържа не в българските медии, а в блоговете...

Да започнем с министерския съвет. Това представлява изпълнителната власт - или казано на прост език, това са хората, които реално взимат решенията. Затова и на тях ще обърнем внимание и ще оставим настрани темата за депутатите и народните представители. Те, горките, могат само да си чешат езиците, докато обкръжението на Бойко Борисов действа както намери за добре.

В момента имаме 15 министерства. Основните постове се заемат от министър-председател, заместниците му (по настоящем два броя) и ресорните министри. Начело на гилдията стои избраният от около 40% от българите Бойко Борисов. Да, те избраха него, а покрай него намаза и ГЕРБ, както и долуизброените люде, назначени за гръмката позиция "министър".
Министър-председателят е шеф на охранителна фирма, доктор на педагогическите науки, бивш командир, главен секретар на МВР и кмет, понастоящем лейтенант и с гордост награден с "Почетен знак II степен" за обезпечаване сигурността по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин преди години. Безспорно от дълги години е част от елита на страната, което със сигурност не го отличава по нищо от управлявалите ни през последните 20 години. Само че харизмата му успя да убеди повече от 40% от българския народ, че именно той ще промени нещо. Към по-добро?!

Дясната му ръка е министърът на вътрешните работи - Цветан Цветанов. Също работил дълго време в системата на МВР, а от 2005 г. е назначен за заместник кмет по сигурността на София. Изглежда с Борисов са приятели отдавна, което обяснява и понататъшното му развитие все напред и нагоре. Той пък се е поразходил доста до САЩ (или поне така посочва официалната му биография в сайта на Министерския съвет) и е посещавал доста курсове за всякакви неща, които сега красят биографията му. Вижда се, че е изучил дълбините на правната наука за... 2 години (?! ..а аз трябва да го уча 6 години.. ех, това изостанало СУ, трябва да взима пример от УНСС, там ги учат за 2 години) и добавя и това към образованието си.

Другият изключително близък до Борисов и личност, за която доста се шумя, е министърът на финансите Симеон Дянков. Това е един от хората с най-впечатляваща и силна за България биография. Тя включва Международни икономически отношения за начало в УНСС, откъдето изглежда директно се е изстрелял към Виена, Берлин, следва докторантура в САЩ, научен център в Харвард, а в следствие на това си намира работа в Световната банка през 1995 г. Именно антикризисните политики са неговата специалност там. На хартия това определено е най-сполучливият избор на Борисов за министър, но практиката е тази, която трябва да го докаже.

Външните работи
са поверени на една вече доста съмнителна личност - Румяна Желева. По образование е учител - завършила е социална педагогика. В Германия става доктор по социология, има и една диплома за социолог от СУ. Не знам кое е общото на това с дипломацията, но честно казано в България образованието отдавна не играе роля в избора на професия. От 2007-ма насам се подвизава и като член на Европейския парламент. В официалната й биография в сайта на правителството има интересно и леко замазано изречение "През годините на научната си кариера има професионален опит в управлението на редица търговски дружества, заемайки ръководни длъжности", което обаче предизвика грандиозен скандал в Европа. Ще видим обаче как "гангстерската невеста" (Die Welt, DE) ще се измъкне от неловката ситуация, в която попадна. Вижте една наистина добра статия с повече информация по темата тук. И видео с откъси от изслушването й пред Европейския парламент.

Друг интригуващ избор за минстър беше Божидар Димитров (без портфейл, но пък с голяма уста). За краткото време на заемане на отговорния пост, той успя да създаде скандал и да изправи на нокти съседна Турция с изказването си, че София ще поиска от Анкара 20 млрд. долара компенсации за бежанците от Източна Тракия от 1913 г. и това е заложено като условие в преговорите на Турция за членство в ЕС. В притурка на това, всички знаем колко години заемаше значима роля в редиците на Българската Социалистическа Партия и през през 1997 и 2001 г. е оглавявал листи за народни представители на партията. Изненадващо през 2005 г. се отрича от БСП и се пребоядисва в синьо, заставайки редом до Бойко Борисов в ГЕРБ. През юни тази година стана ясно, че е бил агент в Държавна сигурност.

Начело на правосъдието е една малко безлична личност, или поне напълно безизвестно за мен име - Маргарита Попова. Разгледах й биографията в сайта на Министерски съвет. Не мога да не отбележа, че биографиите изглеждат ужасно хаотични, изобщо трудно се ориентира средно статистическия потребител кое е образование, кое е професионален опит и кое е прах в очите на хората. Но да се върна на темата, нейната биография се наложи да се огледа по-обстойно, защото тъй като изобщо не знаех коя е, нямам и никакъв поглед над това с какво се е занимавала досега.
Оказа се, че през повечето време от професионалната си дейност е била прокурор. Което означава, че е в системата от доста години. Съответно тя със сигурност не е от "новите лица", които да променят нещо към по-положително. Например от 2006 г. е в екипа на Борис Велчев (за непросветените - главен прокурор). Интересно е, че преди това е била отстранена от предния главен прокурор - Филчев, който определено не е запомнен с много положителни дела. Един от първите изводи на новия министър беше, че "системите не работят". И след като откри топлата вода, всички се надяваме да направи чудо и да "заработят".

И като стана дума за правосъдието, си спомних още няколко отговорни лица, които да споменем в този кратък обзор.

Едната личност е Председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя пък е заложила на адвокатска страна на монетата. Преди да се издигне като общински съветник на ГЕРБ в Плевен, е била юрисконсулт на община Плевен на граждански договор около 7 години, като приключва работата си там след шумен конфликт с кмета Найден Зеленогорски. Била е в редиците на Тодор Живков преди промените и потвърждава този факт с гордост. Днес тя е първата жена председател на Народното събрание (41-во по ред) в историята на Българияи вероятно бай Тошо щеше много да се гордее с нея. Поздравления за постижението и поздравления за умелата смяна на боите! Наистина сериозно се питам дали само при нас се толерират личности, които имат в историята си значими скандали и поводи за съмнение относно тяхната коректност и безпристрастност по повод служебните им задължения.

И последният орган, на който исках да обърна внимание е Висшият съдебен съвет (ВСС). Редом с министъра на правосъдието, ВСС е другата институция, която да следи и да внимава да няма корупция в съдебната система, тя да работи гладко и делата да се разрешават справедливо и в разумни срокове. И ако има нещо гнило в България, то определено започва със съдебната ни система. Като капак и преди няколко месеца ми направи впечатление статията по повод изборите на административните ръководители. След като още в началото се оказа, че има конфликти на интереси и че множество съдии са роднини, съпрузи, любовници на други съдии или висшестоящи личности, ВСС декларира, че няма такова нещо и спокойно продължи с избора си. Кой обаче ще може да държи подобен орган отговорен на видима лъжа и да направи елементарна проверка. Изглежда никой не е заинтересован да го направи. И защо? При положение, че всички вече се убедиха, че в България каквото и да правиш по високите етажи на властта, ще остане безнаказано.

10 януари, 2010

По следите на Софийската велоалея

Да си велосипедист в София е нов вид екстремен спорт. Преди година и половина си купих колело и повече от половината ми познати излязоха с единна реакция от типа: Леле, ама как ще караш в София? То си е опасно!
Оказаха се прави, но аз не се предадох толкова лесно. Измислих си маршрути, по които да карам минимално в пешеходни зони и сред коли. Оказа се, обаче, че имало и едно чудо наречено велоалея. И попадайки на една от най-забележителните от тях, нямаше как да не направя малко снимки, които да покажат доколко сериозно се е погрижила общината за въпросната алея:


Така изглежда алеята през по-голямата част от своето съществуване. Не знам как обаче тези дами ще се разминат с евентуален колоездач. А може би такъв не минава понеже всички са се осведомили за трудностите, които биха преживели, ако решат да минат оттук.


На тази снимка се вижда обаче, че тук художниците на двете линийки са се съобразили с препятствието "билборд" и пътечката леко го заобикаля. Добре, че е начертано, че в противен случай заблуденият колоездач можеше да мине през него...


Хм, тук не са му начертали как да заобиколи вечно паркираните автомобили. Колоездачът няма друг избор - ако иска да следва предначертания му път, трябва гръмко да се забие в автомобила и да се моли паркираният да е тип "трабант а.к.а. картон" и последиците да не са тотална липса на колело. Или поне да се измъкне с леки охлузвания.


Ако велосипедистът е оцелял след последния удар, тук вече няма шанс. Освен ако е ултра слаб и успее да се промъкне през малката цепнатина, която велоалеята представлява в този участък.

След него тя рязко свършва в големия булевард. Търсих дълго време накъде би трябвало да продължи колоездаческия ми маршрут, но не намерих нищо. Изглежда имам две опции - да захвърля колелото си тук (или поне това, което е останало от него), или да продължа напред с риск да ме блъсне ядосан шофьор на автомобил, или пък да ме напсува някой бесен пешеходец. Да си призная, никоя от алтернативите не ми допадна - затова продължих пеш...


Но нека не оставяме читателя с негативни впечатления, нека добавим и една снимка на една близко до перфектна велоалея, която си е баш в София. Една от последните в хронологичен аспект, което ни дава надежда, че парадокси като показаните по-горе няма да се случват занапред. Естествено, времето ще покаже...

09 януари, 2010

Element of freedom - глъдката свеж въздух за тази зима


Музиката на Alicia Keys е винаги вдъхновяваща, в албумите й рядко има слаба песен и обикновено като излезе нов не мога да се наситя и го слушам до изтощение. С огромно удоволствие се наслаждавам на тазгодишния й проект - "Element of freedom", който излезе на пазара през декември. Имаше и страхотно live промо на албума, със специално издание за Youtube, което можете да видите ТУК. Много ме зарадва, че концертът започва и с песента, която най-силно ме грабна при първото преслушване "Love is blind".

"And the day came
When the risk it took
To remain tight and closed in the bud
Was more painful
Than the risk it took bloom

This is the element of freedom..."

Изключително лирична, отново в стил Алиша и винаги с пиано. От фънки вокалите на Love is blind, през шепнещата Try sleeping with a broken heart, до изключително зареждащата Wait till you see my smile, Алиша възпява Ню Йорк и вичко свързано с любимия й град. Хитът на сезона е версия на Empire state of mind с Jay Z., но изчистеният вариант на песента определено си струва вниманието.

Целият албум е едно предначертано пътешествие за слушатели и ценители - тръгва се със "сляпата любов", продължава през загубената любов, разбитото сърце, описва се старателно любовта в различните й нюанси докато не завърши с положителното извисяване в "How it feels to fly".

Ако сложите няколко от парчетата да се връткат, то в листата задължително трябва да присъстват "Love is blind", "Empire state of mind", "Wait till you see my smile" и "Un-thinkable".
Приятно слушане. :)

07 януари, 2010

Европа - толкова близо и толкова далече



Вървиш из центъра на града и няма нито една гигантска кофа за боклук, няма три цвята контейнери за сортиране (табелката е на кофата и е надписана със стилен надпис); улиците изглеждат чисти, просторни, няма коли по тротоарите и разкривени колчета.

Има разстояние между всяка една жилищна сграда, има въздух, прозорецът на съседа не наднича в твоя хол, мазетата не са напоени от подпочвени води и на последните етажи няма мухъл. Всички улици имат имена, сградите - просторни гаражи. Местата за паркиране струват маса пари - не всеки може свободно да паркира из центъра на града. Фасадите не приличат на предградие на Рио де Жанейро, а имат общ стил и са под контрола на главния архитект на града (който не се вълнува от рушвети, а следи града да има нормален вид).


Административните сгради са пригодени за инвалиди, целият град им позволява свободно да се движат, независимо, че са приковани към инвалидната количка. Общините, администрацията, държавата се грижи за хората, интересува се от тях и не им пречи да живеят спокойно. Взима им маса пари, но в замяна им осигурява хубав живот, субсидира бизнеса им, влага суми в устройството на града и го поддържа.

Пада сняг - още докато не е натрупал навсякъде вече е нахвърляна сол и снегът се топи в движение. Няколко часа по-късно разбираш, че е паднал сняг по останалия върху зелените площи. Иначе нито улица, нито тротоар не е затрупан, не се образува заледяване, нито киша. Чисто е, а хората са организирани. Влагат средства, но и имат желание - интересува ги какво правят и за кого го правят.



Или ги залива маса вода и магазинчета, хотели се наводняват. Гражданската защита там бие алармата и се втурва из цялото градче да пригоди условията за хората - да има къде да вървят, да помага с одводняването. Има грижа, има и желание. Подобни ситуации не плашат хората, не парализират целия град.. а той дори не е столица. Там сигурно положението ще е още по-добро.

Какво ли се иска, за да се стигне подобно ниво на организация, на живот? Толкова ли е трудно и недостижимо за нас? И къде е проблемът? В нас? Сигурно. Иначе, щяхме да сме променили нещата доста отдавна. Означава ли това, че никога няма да се променят...?

Можете да видите снимките в публикацията в по-голям размер, като кликнете на тях. Фотограф: Александра Николова

05 януари, 2010

Как стигнахте до работа тази сутрин?


По повод една статия в Дневник, отново темата за положението на столицата в зимни условия породи порой от негативи в съзнанието ми... В последствие се изсипа и порой от не много приятни за ухото изрази. И в крайна сметка колкото и положителен човек да си, няма как да останеш безучастен, наблюдавайки как изглежда столицата тази сутрин.

А вие как стигнахте до работа тази сутрин?

Отговорите за софиянци са два днес:
а/ Много трудно - повече от 2 часа чакане в задръствания (в случай, че се разминахме от инцидент на пътя заради затрупаните и заледени столични булеварди);
б/ Не стигнах - опитах се, но след повече от 3 часа висене сред камари от коли и сняг, се отказах и се върнах да работя от вкъщи днес.

Обстановката в столицата беше критична. Столичният кмет - в отпуск. Няма кой да поеме отговорност, защото типично по български всеки прехвърля вината на другарчето.
Чухме две версии - че машините работели от 4 ч. тази нощ, което е или тотално лъжа, или са стояли включени докато не натрупа и не се разтопи снега, за по-лесно. Защото тази сутрин със сигурност машина не беше минавала.
Другото, което се изписа е, че машините не знаят кога точно е трябвало да тръгнат... Чакайте малко, нали са работели от 4 ч.?! Тук има някакво недоразумение... След като версия номер 1 видимо не успя да се котира и бе опровергана по няколко параграфа, не можа да се измисли друго правдоподобно оправдание.

В крайна сметка важното е, че "движението се осъществява при зимни условия". Вероятно, когато е измислен този термин са имали предвид да подготвим ски, кънки и всякакви подобни пособия за придвижване из града. Явно е време и аз да се сдобия с един чифт!