Лицата на България

Напоследък се разшумя толкова много и доста публикации се изписаха по адрес на настоящия ни външен министър и кандидат за евродепутат, че се замислих колко малко знам за хората, които ни представляват пред света и които взимат жизненоважните решения за България в момента. Реших да си направя малко разузнаване, да разбера малко повече за хората, които заемат важните позиции. Интересен факт, с който се сблъсках още в началото на проучването е, че повечето съществена информация се съдържа не в българските медии, а в блоговете...

Да започнем с министерския съвет. Това представлява изпълнителната власт - или казано на прост език, това са хората, които реално взимат решенията. Затова и на тях ще обърнем внимание и ще оставим настрани темата за депутатите и народните представители. Те, горките, могат само да си чешат езиците, докато обкръжението на Бойко Борисов действа както намери за добре.

В момента имаме 15 министерства. Основните постове се заемат от министър-председател, заместниците му (по настоящем два броя) и ресорните министри. Начело на гилдията стои избраният от около 40% от българите Бойко Борисов. Да, те избраха него, а покрай него намаза и ГЕРБ, както и долуизброените люде, назначени за гръмката позиция "министър".
Министър-председателят е шеф на охранителна фирма, доктор на педагогическите науки, бивш командир, главен секретар на МВР и кмет, понастоящем лейтенант и с гордост награден с "Почетен знак II степен" за обезпечаване сигурността по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин преди години. Безспорно от дълги години е част от елита на страната, което със сигурност не го отличава по нищо от управлявалите ни през последните 20 години. Само че харизмата му успя да убеди повече от 40% от българския народ, че именно той ще промени нещо. Към по-добро?!

Дясната му ръка е министърът на вътрешните работи - Цветан Цветанов. Също работил дълго време в системата на МВР, а от 2005 г. е назначен за заместник кмет по сигурността на София. Изглежда с Борисов са приятели отдавна, което обяснява и понататъшното му развитие все напред и нагоре. Той пък се е поразходил доста до САЩ (или поне така посочва официалната му биография в сайта на Министерския съвет) и е посещавал доста курсове за всякакви неща, които сега красят биографията му. Вижда се, че е изучил дълбините на правната наука за... 2 години (?! ..а аз трябва да го уча 6 години.. ех, това изостанало СУ, трябва да взима пример от УНСС, там ги учат за 2 години) и добавя и това към образованието си.

Другият изключително близък до Борисов и личност, за която доста се шумя, е министърът на финансите Симеон Дянков. Това е един от хората с най-впечатляваща и силна за България биография. Тя включва Международни икономически отношения за начало в УНСС, откъдето изглежда директно се е изстрелял към Виена, Берлин, следва докторантура в САЩ, научен център в Харвард, а в следствие на това си намира работа в Световната банка през 1995 г. Именно антикризисните политики са неговата специалност там. На хартия това определено е най-сполучливият избор на Борисов за министър, но практиката е тази, която трябва да го докаже.

Външните работи са поверени на една вече доста съмнителна личност - Румяна Желева. По образование е учител - завършила е социална педагогика. В Германия става доктор по социология, има и една диплома за социолог от СУ. Не знам кое е общото на това с дипломацията, но честно казано в България образованието отдавна не играе роля в избора на професия. От 2007-ма насам се подвизава и като член на Европейския парламент. В официалната й биография в сайта на правителството има интересно и леко замазано изречение "През годините на научната си кариера има професионален опит в управлението на редица търговски дружества, заемайки ръководни длъжности", което обаче предизвика грандиозен скандал в Европа. Ще видим обаче как "гангстерската невеста" (Die Welt, DE) ще се измъкне от неловката ситуация, в която попадна. Вижте една наистина добра статия с повече информация по темата тук. И видео с откъси от изслушването й пред Европейския парламент.

Друг интригуващ избор за минстър беше Божидар Димитров (без портфейл, но пък с голяма уста). За краткото време на заемане на отговорния пост, той успя да създаде скандал и да изправи на нокти съседна Турция с изказването си, че София ще поиска от Анкара 20 млрд. долара компенсации за бежанците от Източна Тракия от 1913 г. и това е заложено като условие в преговорите на Турция за членство в ЕС. В притурка на това, всички знаем колко години заемаше значима роля в редиците на Българската Социалистическа Партия и през през 1997 и 2001 г. е оглавявал листи за народни представители на партията. Изненадващо през 2005 г. се отрича от БСП и се пребоядисва в синьо, заставайки редом до Бойко Борисов в ГЕРБ. През юни тази година стана ясно, че е бил агент в Държавна сигурност.

Начело на правосъдието е една малко безлична личност, или поне напълно безизвестно за мен име - Маргарита Попова. Разгледах й биографията в сайта на Министерски съвет. Не мога да не отбележа, че биографиите изглеждат ужасно хаотични, изобщо трудно се ориентира средно статистическия потребител кое е образование, кое е професионален опит и кое е прах в очите на хората. Но да се върна на темата, нейната биография се наложи да се огледа по-обстойно, защото тъй като изобщо не знаех коя е, нямам и никакъв поглед над това с какво се е занимавала досега.
Оказа се, че през повечето време от професионалната си дейност е била прокурор. Което означава, че е в системата от доста години. Съответно тя със сигурност не е от "новите лица", които да променят нещо към по-положително. Например от 2006 г. е в екипа на Борис Велчев (за непросветените - главен прокурор). Интересно е, че преди това е била отстранена от предния главен прокурор - Филчев, който определено не е запомнен с много положителни дела. Един от първите изводи на новия министър беше, че "системите не работят". И след като откри топлата вода, всички се надяваме да направи чудо и да "заработят".

И като стана дума за правосъдието, си спомних още няколко отговорни лица, които да споменем в този кратък обзор.

Едната личност е Председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя пък е заложила на адвокатска страна на монетата. Преди да се издигне като общински съветник на ГЕРБ в Плевен, е била юрисконсулт на община Плевен на граждански договор около 7 години, като приключва работата си там след шумен конфликт с кмета Найден Зеленогорски. Била е в редиците на Тодор Живков преди промените и потвърждава този факт с гордост. Днес тя е първата жена председател на Народното събрание (41-во по ред) в историята на Българияи вероятно бай Тошо щеше много да се гордее с нея. Поздравления за постижението и поздравления за умелата смяна на боите! Наистина сериозно се питам дали само при нас се толерират личности, които имат в историята си значими скандали и поводи за съмнение относно тяхната коректност и безпристрастност по повод служебните им задължения.

И последният орган, на който исках да обърна внимание е Висшият съдебен съвет (ВСС). Редом с министъра на правосъдието, ВСС е другата институция, която да следи и да внимава да няма корупция в съдебната система, тя да работи гладко и делата да се разрешават справедливо и в разумни срокове. И ако има нещо гнило в България, то определено започва със съдебната ни система. Като капак и преди няколко месеца ми направи впечатление статията по повод изборите на административните ръководители. След като още в началото се оказа, че има конфликти на интереси и че множество съдии са роднини, съпрузи, любовници на други съдии или висшестоящи личности, ВСС декларира, че няма такова нещо и спокойно продължи с избора си. Кой обаче ще може да държи подобен орган отговорен на видима лъжа и да направи елементарна проверка. Изглежда никой не е заинтересован да го направи. И защо? При положение, че всички вече се убедиха, че в България каквото и да правиш по високите етажи на властта, ще остане безнаказано.