Вървиш из центъра на града и няма нито една гигантска кофа за боклук, няма три цвята контейнери за сортиране (табелката е на кофата и е надписана със стилен надпис); улиците изглеждат чисти, просторни, няма коли по тротоарите и разкривени колчета.
Има разстояние между всяка една жилищна сграда, има въздух, прозорецът на съседа не наднича в твоя хол, мазетата не са напоени от подпочвени води и на последните етажи няма мухъл. Всички улици имат имена, сградите - просторни гаражи. Местата за паркиране струват маса пари - не всеки може свободно да паркира из центъра на града. Фасадите не приличат на предградие на Рио де Жанейро, а имат общ стил и са под контрола на главния архитект на града (който не се вълнува от рушвети, а следи града да има нормален вид).
Административните сгради са пригодени за инвалиди, целият град им позволява свободно да се движат, независимо, че са приковани към инвалидната количка. Общините, администрацията, държавата се грижи за хората, интересува се от тях и не им пречи да живеят спокойно. Взима им маса пари, но в замяна им осигурява хубав живот, субсидира бизнеса им, влага суми в устройството на града и го поддържа.
Пада сняг - още докато не е натрупал навсякъде вече е нахвърляна сол и снегът се топи в движение. Няколко часа по-късно разбираш, че е паднал сняг по останалия върху зелените площи. Иначе нито улица, нито тротоар не е затрупан, не се образува заледяване, нито киша. Чисто е, а хората са организирани. Влагат средства, но и имат желание - интересува ги какво правят и за кого го правят.
Или ги залива маса вода и магазинчета, хотели се наводняват. Гражданската защита там бие алармата и се втурва из цялото градче да пригоди условията за хората - да има къде да вървят, да помага с одводняването. Има грижа, има и желание. Подобни ситуации не плашат хората, не парализират целия град.. а той дори не е столица. Там сигурно положението ще е още по-добро.
Какво ли се иска, за да се стигне подобно ниво на организация, на живот? Толкова ли е трудно и недостижимо за нас? И къде е проблемът? В нас? Сигурно. Иначе, щяхме да сме променили нещата доста отдавна. Означава ли това, че никога няма да се променят...?
Можете да видите снимките в публикацията в по-голям размер, като кликнете на тях. Фотограф: Александра Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар