25 април, 2010

Приказка за Градския транспорт

Денят е събота, някъде към 19 ч. след 20тина минути чакане идва автобус 72. По принцип не ползвам градския транспорт всеки ден, но си викам като е събота ще е по-спокойно, а и се движи по-бързо. На спирката няма откъде да си купиш билетче, затова като примерен гражданин държа в ръцете си левче. С надеждата да си го купя от шофьора, съм приготвила стотинки от 50, 20 и 3 броя по 10.

Качвам се в превозното средство и се нареждам за билетче - момичето преди мен също си купува. Чудесно - явно гратисчиите не са толкова много и хората имат желание да заплатят услугата за превоз от една спирка до друга.

Идва моя ред и подавам на водача стотинките. "Едно билетче, моля". "Ша ви се не знае, по-дребни не можахте ли да намерите, пфф аман **** *****...." и други подобни мърморения започна да ръси въпросният, като успоредно с това броеше стотинките. Да бяха по 10 и 20 ок.. или даже жълти. "Нали са пари? ... И са точно" - казвам аз.

Все едно падна бомба с няколко-секунден закъснител.



В следствие на тези груби, грешни думи посрещнах рязкия поглед, яростта в очите и последвалите псувни със слюнка на уста.
"Ша ти еба мамата! Няма да ти там билетче, *** **** **** *****...." (ровене за стотинките) "На ти стотинките и ДАНО ДОЙДЕ КОНТРОЛА, ДАНО" (последното прозвуча като проклятието на циганина от "Проклятието" на Стивън Кинг, само че изречено с ярост и доста злоба).

Получих си 50-те, 20-те и 3-те десетички с леко хръляне и се примирих, че ще пътувам гратис този път. Реших да не продължавам дискусията, защото от една страна бях толкова потресена, че тотално се гипсирах. Същевременно пък си помислих, че ако се вбесява така лесно, може и да ме пребие, а тълпата в автобуса не изглеждаше особено отзивчива.

Возих се 2 спирки. За мое съжаление (или късмет) не мина контрола. Мислех си как ще дойде и ще започне интересна дискусия, вероятно продължила с оплакване от конкретния водач и може би акт за нарушение. Но това не се случи. Аз и не запомних номера на автобуса, а и да го бях запомнила - надали щеше да последва нещо добро. Аз поне за себе си знам, че пари за столичния градски транспорт повече няма да дам (освен за Метрото). Причини за това решение - бол. Поводът просто беше тази случка.

6 коментара:

  1. Цървул, какво да се каже повече!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз в петък чаках 204 в Борово, беше към 20ч. Минаха 4 автобуса за гараж. Четвъртия спря до чкащите и гражданската недоволност се надигна, но на водача му беше през к*ра. Дочаках ме и петия автобус.

    ОтговорИзтриване
  3. пълна мизерия! България е пълна МИЗЕРИЯ, колкото и тривиално да звучи.

    ОтговорИзтриване
  4. Али, по - добре, че си си затраяла, понеже аз веднъж за малко да си изям боя. А наскоро като слизах от 73 шофьора как се държа с едно момиче, тоя имах чувството, че наистина ще я набие - само защото момичето гонеше 73 (само да вметна, че този автобус минава веднъж на 40 мин. сигурно), та затича се тя да го хване и онзи шофьора понеже е селянин тръгна точно преди тя да се качи и хлопна вратата, тя удари с ръка по вратата, но не защото беше решила да изкарва агресия върху автобуса, а по - скоро защото я беше яд, че ще чака сума време, но шофьора явно я чу и като слезе как се разяри (аз тъкмо бях слязла на въпросната спирка, но останах понеже се притесних за нея и бях на крачка бях да се обадя в полицията), та тоя я хвана "ти кво бе кво ******* такава" и я вкара буквално в автобуса с дърпане. Добре, че имаше и други пътници все пак в автобуса, не зная дали е станало още нещо... но тия хора не са добре определено. Малко им трябва да си изкарат нервичките върху теб. Ненавиждам градския в София, малко бях позабравила колко точно го мразя, но ти сега ме подсети.
    Ако си беше записала номера на автобуса, можеше да пуснеш някоя жалбичка(онзи определено си го е просил)и да чакаш отговор от нея 5 месеца, както чаках аз за тази която пусках преди време. Развръзката можеш да видиш тук - http://mimivanova.blogspot.com/2010_02_14_archive.html

    ОтговорИзтриване
  5. Всичко при нас е фолям фарс,
    болно ми е когато се случват такива неща на всеки един от нас,
    болно ми е че с всеки изминал ден искам все повече да избягам от красивата ни абсурдна родина.

    ОтговорИзтриване
  6. И на мен ми е болно. Лошото е, че позитивизмът ми е на свършване вече.

    ОтговорИзтриване