Татуирани скорпиони на плажа

Като че ли доскоро все още имаше места, които бяха непокътнати от зловонното ухание на мутрафонската напаст. Но като всяка "напаст божия" и тази успя да разпростре отровните си пипалца и на най-девствените кътчета в България. Нагледах се на скорпиони по широките гърбове на татуирани типове, надушили поредното яко местенце на морето.
Този път дестинацията е Смокиня - доскоро известен като един от най-хубавите къмпинги на Черноморието ни, а допреди това даже и със слава на нудиски плаж, радващ се на пълна дивотия. Дивотията като характеристика на този плаж е останала далече в миналото, даже си е доста култивирано вече - в средата на юни вече функционираха 3 нощни бара и няколко дневни заведения за хрантутене на плажа.
Но и най-свежото местенце, с приятна музичка, неангажираща и далеч от ритъма тупца-тупца, на който обикновено се поклащат еднообразно надрусани мутрески облечени или съблечени в бяло в някой изцяло бял бар на плажа. Защото тия места, дето са "куул" рано или късно бидат налазвани и тотално унищожавани от криворазбраната консумация. Дойдат ли, те консумират всичко - алкохола, атмосферата, пясъка, въздуха, морето - всичко става тяхно и ти се чувстваш излишен дори в собствения си дом.
И тук вече скорпионите са плъзнали по плажа. Палатки рядко ще видиш, че е забранено от Европейския съюз, както казват... Или забранено от тези, които скоро ще засипят смокинените дюни с бетон и гредоред. Да не забравяме, че тук все още има гледка към морето първа линия. Но да запомним датата - 21 юни 2009 - сигурно след време ще си спомняме с носталгия този ден, в който все още имаше дръвчета на плажа, а не бетонени колони или нещо повече...

Произведено в България

Имах малко работа в Софийски Градски Съд. Имах "удоволствието" да прекарам няколко незабравими часа в тази прекрасна българска институция, която следи за демокрацията, законността и справедливостта в България. Няма нужда да напомням, че именно там се проверяват или дори се водят по-значимите дела в национален аспект...
Но какво видях:

1. Една дама с ранг магистрат-прокурор. Визията й остави трайна следа в съзнанието ми: ако не бях в съда, щях да си помисля, че съм или в чалготека, или направо гледам интро на порно филм.. Перхидролена грива, кокили 10-12 сантима в интересен десен (животински май да беше..), грим като за късно вечерно излизане - възраст не повече от 25-27 г.
2. Съдебна зала, с широко отворена врата, гледат се около 10 дела в една минута. Всеки си влиза и излиза, пълен хаос...
3. Един младеж на към 30 години по джапанки и къси гащи със скъп GSM в ръка - обикаляйки нервно из фоайето и хилейки се ехидно...

Това е само повърхностната картинка там в момента... Не ми се мисли като задълбаем в начина, по който се работи там и как изобщо се гледат делата. А за отлагането и протакването с години да не говорим...

Факт е, че чалга културата като основно културно движение в родината след промените се оказа най-влиятелната "личност" на десетилетието. Още повече, че резултатът от нея тепърва ще започва да се проявява. Децата на чалгата са днес ученици, а първите й последователи са днешните дипломирани специалисти, които застават начело на редица значими институции след положения труд.

Спасение е, може би, успоредният процес на все по-засилващата се маса от млади и активни хора, които успяват да постигнат нещо именно в България. В това число мога да броя купищата вече от интелигентни блогъри, които обменят информация и изразяват смело своето мнение; младите предприемачи, които откриха бъдещето в масовата комуникация в Интернет. Тезата се подкрепя от социологическите изследвания, че на този етап по-голямата част от потребителите в мрежата са млади хора на средна възраст 29 години, грамотни и даже с доход, по-висок от средния. Именно в техния потенциал е и надеждата за едно по-културно бъдеще. Разбира се, ако останат в България и намерят сили и нерви да се борят с чалга масата и бабите със здраво стиснатите лични карти пред избирателните секции.

Fruit Sessions в My Mojito с хип хоп партита

Един от най-добрите столични клубове My Mojito заложи на ново звучене в четвъртъците. След атрактивните партита, с изключително добре отбрана хип хоп музика на DJ Marten и DJ Rawland, заведението реши да разнообрази програмата и с нов flow.

Лятното хип хоп звучене на Mojito е всеки четвъртък със селекционери DJ Nikoz и DJ Criteria, които умело редуват некомерсиалните ъндърграунд ритми с една идея по-танцувални и комерсиални парчета. Резултатът е свежо Banana Party, представено от Fruit Sessions, които са подготвили много музикални изненади за това лято.

Така проблемът, че няма къде да ида, да слушам хубава хип хоп музика и да потанцувам малко, без да бъда изцяло заобиколена от потни тийнове и неориентирани смъкнежи, вече не съществува. Не остана друго, освен да стискам палци това парти да се запази за по-дълъг период от време!

Някакви мисли.. хаотични и подредени

Не обичам да се ровя в миналото, то просто е минало, нещо се е случило, но пък това, което съм днес е следствие от това, което се е случило с мен. Много е просто, но пък не е често, когато си давам сметка. Затова и каквото е минало, има своето значение. Миналото е пепел, защото хем го има, хем го няма. Усещаш го, то се плъзга по кожата ти, има някакъв характерен мирис, който като усетиш и определени картини минават пред очите ти. Всяка картина има своя мирис, а пепелта има своя отенък. Но все е са хубави, дори да потръпваш. Пак са там, гледат те и ти се смеят. Когато и ти започнеш да се смееш, значи си израснал, над тях си и знаеш, че те са там за да растеш всеки ден още и още. Те са твоите истински приятели, картините са единственото истинско, което имаш и което остава дори когато си съвсем сам. Тях носиш винаги със себе си и ги отнасяш дори там, където не знаеш какво има. Всяка от тях е късче от твоята плът. И пепелта.

Блог маниа :-)

Блогове се изписват сигурно от сума време, но не всички бяхме наясно с тази новост в интернет живота. Явно тази алтернатива за личен дневник, в който да споделиш всичко, което ти е направило впечатление и те е довело до някакви мисли, и която може да се прочете от завидна бройка народ, е някаква маниа, набираща все повече сила и последователи.

Наскоро бях на един много интересен семинар на тема Web 2.0 Marketing, а интересното беше, че основна роля в новите форми на маркетинг взимат именно блоговете.
Блогът е мястото, където блогърът споделя своето мнение, пише по актуални теми - в малка България вече има страшно много блогове, има даже и класация за 100-те най-влиятелни блогъри. Това са личности в интернет пространството, чието мнение има значение, хората ги четат редовно и взимат предвид какво са написали те. Те могат да бъдат специалисти в определена сфера или публицисти, които имат своя гледна точка по обществените въпроси.

Очевидно и блог мястото не е толкова лично, колкото дневникът от близкото минало. В този интернет дневник надникват много хора, тук не се боим какво ще стане ако някой научи най-съкровените ни мисли - ние пишем така, че мислите ни да се прочетат и това даже да ни радва. И всъщност, истина ли е това, което оставяме на показ, или е едно изкривено огледало на онзи дневник, който криехме под възглавницата като деца...