Хановете в началото

Не е истина животът как може да те изненада! То е вярно, че наистина във всеки един момент може да се случи нещо съвсем малко вероятно и съвсем неочаквано... ама си е друго, когато те сполети на практика.

И именно днес ми се припомни, че май наистина няма нищо случайно, или просто случайностите не са никакви случайности. Знам ли... Една доста стара статийка (не мога да откртия коя година е писана, но имам подозрения, че е 2005-та) ме върна буквално в 12ти клас и месеците след него, като изкочи най-неочаквано! Тогава имах удоволствието да пиша по някой друг материал за една онлайн медиа и тази статия беше едно интервю. Обаче, това интервю си имаше история.

Всичко започна в далечната вече 2004-та, когато тръгна с пълна сила първата българска онлайн игра в България - Булфлийт (Bulfleet). Тогава си я цъках с огромно удоволствие, а и създателите й ми бяха приятели. Исках да помагам с каквото мога - всичко българско и създадено от млади хора още оттогава си ми е на сърцето. Та въпросната статийка, под формата на интервю беше един мой скромен принос за идеята.

Днес я намирам с голяма радост. Радост, защото 5 години по-късно съвсем случайно станах отново част от тази идея. Но идеята е станала цяло течение - а Хановете, които тогава са били само проект, днес са една от най-известните игри в световен мащаб. Играта се играе на повече от 22 езика, а култури и народи се преплитат и играят заедно под името... Хановете. :-)

Можете да видите интервюто с Христо Тенчев - човекът, който създаде и Булфлийт, и Хановете и продължава да създава изключителни заглавия в Online Gaming Entertainment-a.

6 неща, които ме правят по-щастлива

Попаднах на тази инициатива в блога на Жюстин - и ми хареса. Хареса ми да постна статия, която е позитивна и би ми донесла усмивка (а, надявам се не само на мен). Понеже дори като си помисля за тези неща, пак ми става уютно на душата.

-1- Специалитет на бариста и чабата с маслинова паста и моцарела
Хаха, колко засукано звучи. Особено, когато го произнасям с онзи ентусиазъм, който някакси се губи в писмената комуникация...
Перфектната закуска, перфектният обяд и би било перфектната вечеря, ако имаше как да го хапна и по това време на деня, е засуканото заглавие на тази точка. Първо, защото забравям, че имам язва когато похапвам това. Второ, много ми допада да седна в любимото си кафенце - там атмосферата определено ме зарежда с хубави емоции. И с хубава храна и напитки.

-2- Небе, много небе, море, зелено... природа!
Обожавам небето, направо не мога да живея без да го гледам! Обожавам всяка една негова трансформация, всичките му цветове, облаци, всичко всичко! Колкото е повече, толкова по-добре. Имам нужда да го виждам в големи количества и да няма грозни сгради да го закриват.
И морето и планината... не мога без тях!

-3- Края на деня
Има нещо в това време на деня - когато слънцето започне да залязва и докато се скрие от поглед. Светлината е различна, малко мистична и по това време обичам да съм навън. Когато не съм прекалено забързана и успея да се усетя, че е дошло моето време, обикновено оправя всякакви опити за разваляне на настроението. Затова мога да съм щастлива всеки ден.

-4- Пътуването
Не ме свърта дълго на едно място. Не обичам да се чувствам затворена, ограничена, завързана - имам нужда периодично да бягам от града и се опитвам да го правя.

-5- Музиката и танците
Леле, това за мен е най-най-гениалното човешко творение! Пусна ли си някоя любима песен или инструментал... просто отивам на друго място. Абсолютен меломан съм и дневната доза от тази дрога е напълно задължителна. И именно оттам идва огромното удоволствието и удовлетвореност от това да танцувам - един час тренировка в танцовата зала може да ме държи усмихната и щастлива с дни!

-6- Любимият човек
Не е последно в списъка, защото е последно за мен. А защото само тогава мога да се чувствам завършена и да усещам с всички сетива. Това е ключът към пълното щастие.

Следизборно, предизборно...

Малко досадна и адски натежала тема се оказаха изборите това лято. Може би защото по незнайни прични ги направиха на два пъти, та сега освен че се изхарчи двойно от държавните бюджети за подготовката им, нас ни тормозят, агитират, заливат с всякакви предизборни простотии също на два пъти.
Но си е факт, че изборите за европарламента се оказаха чиста проба репетиция за парламентарните. Първо, че който изобщо прояви някакъв интерес и се вдигна до секциите (с нови номера ?!) да гласува, го направи на база политическа ориентация и слабо с оглед на личностните качества на кандидатите. Второ, клипчетата, рекламите и брошурките още оттогава наподобяваха реклами боядисани в различни цветове в зависимост от политическата ориентация. Не знам изобщо какъв процент от хората (особено в по-малките градове и в селата) изобщо разбраха, че не гласуват за определена партия, а за това кой точно ще бъде наш пратеник в Европейския парламент.
Но това вече мина и замина - по български на народът не му пука вече от доста години, писна му да се джуркат едни и същи лица, кои пребоядисани, кои не. Общо взето едно и също.

Малко по-интересно е положението с агитацията за изборите в неделя. Сигурно защото тук вече става дума затова кой ще постави новите (стари) министри и кои ще са точно те. Няма какво да го овъртаме, резултатът е доста добре прогнозим - ГЕРБ тотално водят по всички параграфи, не само в София, но и в цялата страна. Няма лошо - явно народът отчаяно иска да види нови лица в управлението, а силният образ на бате Бойко от няколко години му се нрави. Хубавото е, че той засега поддържа дясната идея - хубаво, защото само тя може да ни отведе там, където искаме по-добро бъдеще, по-свободно практикуване на професия, работа и свободни пътища до Европа (буквално и преносно). Лошото идва обаче, че не можем да сме сигурни доколко на практика тези негови похвати ще се окажат десни. Начело на България този път ще застанат бивши ченгета, което е малко плашещо. Но хората явно не са уплашени от този факт и маса народ ще иде да гласува за него.
Не мога да подмина и уникалния клип на Коалиция за България, който е направо стресиращ. Ако не бяха написали накрая, че са те, щях да си помисля че това видео е подготвено от някакви страшни врагове на Костов и Борисов, които едва ли не ги искат мъртви... Страхотен похват за агитация, няма що. На българина не му ли писна да ходи да гласува "против" някой. Аз лично не гласувам така, за щастие. Но много много българи са принудени да го правят от години. Тук е въпросът, защо по дяволите толкова много хора не намират своя избор в това, което им се предлага? Та, затова тези досадни, остарели леви похвати да се агитират хората срещу някого са ми дошли до гуша. Пълна боза!
Силно впечатление за активността в Интернет пространството и особено начина, по който го използват за агитация, ми направиха от Синята коалиция. И не го казвам, защото по принцип ги подкрепям по една или друга причина. Казвам го, защото е факт. Изключително интерактивна кампания - рядко можеш да се почувстваш толкова близо до политика и да имаш реално внимание от него. А тук говорим именно затова - говорим за групи във FaceBook, множество статии в социални мрежи като Svejo.net, даже уникален сайт Otgovori.eu, където всякакви отговори получават лично отговор със заснето клипче... Доста добре - точно в мрежата се намира една голяма целева група от млади и интелигентни хора, които би трябвало да (и дано) са бъдещето на България.
Честно казано не мисля да включвам в резюмето на предизборните агитации НДСВ, защото те са едно истинско разочарование за мен във всяко едно отношение. Факт е, че никога не съм и залагала на тях, но пък го направиха много хора. Чудя се, дали те се чувстват педадени.. За Атаки, Лидери и подобни гръмки имена, които някак не ми звучат като имена на партии, пък няма какво да кажа освен - събрано от кол и въже.. Тя политиката си ни е като от кол и въже, пълна трагедия.

Срок на годност 3 минути

Това ми звучи адски подходящо като характеристика на храната, която си взимаме в ресторантите за бързо хапване - едни картофки оттам могат да станат на гума, ако не я сдъвчеш до 3 минути след като са я дръпнали от фритюрника.
Обаче на практика на мен това ми звучи направо като определение за живота сега. Всичко, което получаваш ли има такъв срок - ако не го изконсумираш на минутата, губиш възможността да му се насладиш изобщо и безвъзвратно...
Ами да - като се замислиш, кое в модерния свят има по-дълъг срок на годност? Парите? Точно обратното - те са най-нетрайното и ако не ги обърнеш в нещо на секундата, рискуваш да загубиш много повече, отколкото предполагаш. Храната? Е, за нея вече говорихме - най-яркият пример за съвременната култура в готвенето. Времето е пари, няма време за бавно хранене.
Животът? Дали и него трябва да консумираш сега, за да не изпуснеш нещо или да мислиш трезво за бъдещето, да го подсигуриш както можеш.. Имам усещането, че точно този въпрос е вълнувал не само сегашното поколение 3.0. Но е факт, че днес животът е толкова забързан, интензивен, информацията се разпространява толкова бързо, че всяка минута е важна. И животът минава бързо.. живеем в интересни времена, най-сладкото проклятие. На което обаче ще се наслади този, който иска да вземе повече от живота. И да го консумира сега, защото след 3 минути няма да е същото..!

Criteria-ът да Stay-неш Cool с Nikoz е Banana Party

DJ-те Criteria, StayCool & Nikoz представят Fruit Sessions във възможно най-лятната светлина - много свежа музика, отбрани хип хоп ритми от едно време и от най-новото, което създава уникална комбинация от най-якото звучене, на което здраво да потанцуваш. Този сет се подвизава под името Hip Hop Banana Party, въпреки че бананите са по-скоро имагинерни този път.

Но пък цялата идея доста си заслужава - малко са местата където да разцъкаш хубаво хип хоп-че със свежи млади хора в наистина стилна обстановка. Това е, защото мястото е клуб My Mojito в София, един от най-добрите клубове, доказали се в това през последните години и които не изневериха на стила си. Изненадата за Бананеното парти пък е, че няма вход, та е подходящо и за нас - бедните студенти.

Няма как да не ти се прииска да го провериш! :-)

Всеки четвъртък в Mojito след 22.00 ч.