За пепеляшките в България

След като установи, че сме "деца на Мола", Дойче Веле откри и коя е мечтата на всеки български тийнейджър. Попаднах на поредната публикация по повод цитат от известната немска медиа Скъпи балове в бедна България и не се сдържах да не я споделя.

И аз наскоро се оказах част от абитуриентски бал. Докато снимах се нагледах да доста интересни вариации на пепеляшки. Едно доста атрактивно момиче (всъщност изглеждаше по-скоро като 26-годишна жена) се беше пременило в розова дантела (не рокля) с високи розови кокили от плат и купища цвекета по старателно боядисаната и накъдрена главица. Срещу нея се зададе нейният учител и като я видя възкликна: "Сладурче!" и я прегърна бащински.

Лъскавите автомобили пристигаха на талази - хамъри, джипове, кабрио - всичко лъщеше и крещеше от лукс. Абитуриентите изживяваха мечтата на ученическите си години - да бъдат част от лукса, независимо на каква цена за техните семейства и родители. Разбира се, че не всички са така. Но този тип са толкова много и така преобладават, че го отразиха чак в Германия.

Традицията повелява да се носи само най-скъпото, тиквата да е абсолютен хит сред новите и скъпи коли, пепеляшката да е гримирана достатъчно за да се забележи на снимките после и тен да има; задължително да се иде в Най клуб и да се изпие завидно количество уиски. "Неразделният клас" не е това, което беше. :)

...

Тайните на София

София има една голяма тайна. Тя е, че въпреки всичките си дупки, мръсотия, сърдити лица на минувачи и изпочупени бирени бутилки в парковете, е красива. Била е красива и красива ще си остане. Независимо кой и какви усилия полага да я загрози, тя ще си остане в сърцата на софиянци най-красивото, най-милното родно място. И това няма как да се промени, дори след като я напуснеш завинаги и й обърнеш гръб.

Разходка
Изберете един спокоен следобед (най-добре неделя или някой национален празник) и направете една разходка из центъра. Не гледайте в земята, а навсякъде около себе си - ще откриете неща, за които дори не сте и подозирали. Като това дръвче, например...



Кафе или обяд
Делничните дни не са само работа и изнервени колеги. Дайте си час да изпиете едно кафе в някое приятно кафене. Има много места, където правят уникално кафе, а разположението на малките кафетерийки понякога създава усещането, че не сте в София, която по принцип познавате. Например, Вила Росиче е разположена в малък вътрешен двор; MOTTO предлага уникална кухня с много приятна градина; Апартамента на малките пет кьошета е в уникален стар софийски апартамент и носи тази атмосфера и днес; ONDA срещу Руската църква създава усещането, че сме на пъпа на Европа... Опции много, стига желание да има. :)



Малка доза култура
Страшни са малките галерии из центъра, посетете някоя просто за да поемете глъдка свеж въздух далеч от компютъра. Ако имате малко повече време, задължително идете на театър. Не го оставяйте само като идея, а просто влезте в най-близкия и купете билет за първата възможна постановка.



По повод темата попаднах на интересна група във facebook - The Secret Sofia. Да видим дали тези, които са се джойннали са ентусиасти до дупка ;-)

”Дойче веле”: Българите - децa на мола

Дойде ерата на една нова култура - Молът. В целия му блясък, лукс, съвършенството към което българите са се стремили през последните 20 години, символът на истинската промяна. Истинският преход е най-сетне тук. Това, което гледахме по лъскавите чужди сериали още преди да го имаме. Само тези от нас, които попътуваха го виждаха в големите европейски градове, но не беше нещо наше.

И сега, когато дойде, ние си го направихме наше, следваме го неотлъчно, искаме го и го поставяме на пиедестал. Или не. Но сме там всеки ден - там ядем, пазаруваме, разхождаме децата си, пием кафе, срещаме се с приятели. Толкова е хубав, лъскав и блестящ, че как да не искаш да си част от тази идилия. Маркови дрешки по витрините, красиви момичета на високи токчета, McDonalds, Subway, KFC - най-лесното за хапване след работа, Wi-Fi навсякъде, че да си провериш facebook-a от мобилния телефон или лаптоп... Така добре се вписахме в съвременния свят, че за по-малко от година Молът стана непосредствена част от нашето ежедневие.

Дори най-качествената българска филмова продукция от години насам посвещава сюжета си на него. Тя твърди, че отразява българската действителност и го е знаела още с първите снимки. И тя е такава лъскава, хубава, луксозна - изглежда не по-зле от Gossip girl или друг американски сериал.

Това е действителността, а ние си мислим, че сме в криза. Take it or leave it...

Приказка за Градския транспорт

Денят е събота, някъде към 19 ч. след 20тина минути чакане идва автобус 72. По принцип не ползвам градския транспорт всеки ден, но си викам като е събота ще е по-спокойно, а и се движи по-бързо. На спирката няма откъде да си купиш билетче, затова като примерен гражданин държа в ръцете си левче. С надеждата да си го купя от шофьора, съм приготвила стотинки от 50, 20 и 3 броя по 10.

Качвам се в превозното средство и се нареждам за билетче - момичето преди мен също си купува. Чудесно - явно гратисчиите не са толкова много и хората имат желание да заплатят услугата за превоз от една спирка до друга.

Идва моя ред и подавам на водача стотинките. "Едно билетче, моля". "Ша ви се не знае, по-дребни не можахте ли да намерите, пфф аман **** *****...." и други подобни мърморения започна да ръси въпросният, като успоредно с това броеше стотинките. Да бяха по 10 и 20 ок.. или даже жълти. "Нали са пари? ... И са точно" - казвам аз.

Все едно падна бомба с няколко-секунден закъснител.



В следствие на тези груби, грешни думи посрещнах рязкия поглед, яростта в очите и последвалите псувни със слюнка на уста.
"Ша ти еба мамата! Няма да ти там билетче, *** **** **** *****...." (ровене за стотинките) "На ти стотинките и ДАНО ДОЙДЕ КОНТРОЛА, ДАНО" (последното прозвуча като проклятието на циганина от "Проклятието" на Стивън Кинг, само че изречено с ярост и доста злоба).

Получих си 50-те, 20-те и 3-те десетички с леко хръляне и се примирих, че ще пътувам гратис този път. Реших да не продължавам дискусията, защото от една страна бях толкова потресена, че тотално се гипсирах. Същевременно пък си помислих, че ако се вбесява така лесно, може и да ме пребие, а тълпата в автобуса не изглеждаше особено отзивчива.

Возих се 2 спирки. За мое съжаление (или късмет) не мина контрола. Мислех си как ще дойде и ще започне интересна дискусия, вероятно продължила с оплакване от конкретния водач и може би акт за нарушение. Но това не се случи. Аз и не запомних номера на автобуса, а и да го бях запомнила - надали щеше да последва нещо добро. Аз поне за себе си знам, че пари за столичния градски транспорт повече няма да дам (освен за Метрото). Причини за това решение - бол. Поводът просто беше тази случка.

Кратък обзор на новините днес... и още нещо

"Мъж уби едното си дете, рани другото и се обеси"; "Пропадна асансьор с 9 бременни в ”Майчин дом”; "При аутопсия на пациент е "Пирогов" е била открита забравена хирургическа кърпа"; "Критично високо остава нивото на Дунав"; "12-годишно момиче скочи от четвъртия етаж във Варна"... и това не е само днес. Замислям се, дали изобщо да проверявам какво се случва в България...

Ето пък някои положителни заглавия:
"Кабинетът ще увеличи дефицита, за да плати на бизнеса"; "БСП: Правителството иска да ликвидира тютюнопроизводството у нас"; "Адвокатите протестираха срещу промените в НПК"...

Любимата ми тема тази седмица:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=865364

Цитат: "А председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ) изрази притеснението си към правата на пушачите, които по думите му са по-важни от икономическия фактор: "И аз не пуша, обаче има хора, които пушат и може би те са 50 на 50. Тоест правата на едните не трябва да бъдат засягани за сметка на правата на другите."

Сравняваме правата на едните със здравето на другите. Много ясно, че правата и икономиката са по-важни. ;-))) Нали?