3 месеца след обира

не обичам да давам публичност на личните си премеждия. те са често срещана притурка из житейския ни път и трябва да се приемат като опит и възможност за трупане на знания и мъдрост :-)

но в случаите, когато инфантилността на институции, от които зависят най-елементарните ти човешки права, ти пречи; просто няма как да остана безразлична. затова следващите редове са остра критика към представителите на първо РПУ, полицейски участък Средец с локация ул. Г.Раковски 185 (едва на няколко крачки от апартамента):

не е особено приятно да завариш дома си в подобно състояние след като се прибереш от работа късно вечер.
оценихме липсващите вещи на стойност около 6000 лв, като основна тежест нанесе фото техниката и преносимият ми компютър. вещи, които за съжаление още изплащам...
полицаите старателно опитаха да снемат отпечатъци от целия апартамент, но не намериха нито един. дори мои...
разпитаха ме за откраднатите вещи и обещаха да се обадят за повече информация относно мак адрес на лаптопа и друга техническа информация, която да помогне да се потърсят поне някои от липсващите вещи. изписахме старателно обилно количество протоколи.
не оставиха координати.
не се обадиха повече.
днес получих съобщение, че досъдебното производство е прекратено поради липса на доказателства.

ето кое ме смути основно:
- предложихме им да проверят дали няма някаква важна информация от близките камери наоколо (срещу входа ни има клон на банка, до него - осветен магазин). засмяха ни се с презрение с коментара: "Това да не ти е Хорейшио" Ха-Ха!
- най-много ме вбеси, че не ни потърсиха за никаква информация относно мак адреса на компютъра
- постоянните коментари колко е хубава квартирката ни...
- стана ми тъжно с какви средновековни консумативи бачкат
- държаха се сякаш сме на кафенце: ама ти снимаш ли, ама к'во снимаш, ааа и аз не се кефя на пейзажи... WTF?!
- държаха се сякаш съм им длъжна или съм на 5... WTF again?!

и в заключение.. не мисля да оставя нещата така. планирам да пуснем една официална жалба, да видим само до кого.. и да видим дали има изобщо някакъв шанс милата ми държавица да направи поне малко усилие да ме защити като неин гражданин. и докога куките ще бачкат в схема с обирджиите?

причините да остана в България намаляват. -1

hip hop finest

 

едно експериментално флаерче за fruit sessions. 

обичам, когато имам да правя по някой подобен дизайн..

enjoy hip hop's finest by fruit sessions - 27/01, Туинс, София

другите ми дизайни за фрут

then & now

when there is no generation gap.

пържени картофки: къде в София?

Пържените картофки: абсолютна класика. Сигурно всеки си мисли, че е елементарно да се приготвят, но наистина хубавите такива са плод на изключително майсторство. Има няколко основни параметъра, които ги правят добри. И няколко, които не ги правят добри...

+ домашни са, демек от градината;

+ нарязани са непосредствено преди да се изпържат;

+ пържат се в тиган, не във фритюрник или подобно животно;

+ пържат се в олио, което не е използвано за предишно пържило, или по-лошо - за кюфтета или друго подобно...

+ има един приятен трик: след като се извадят се слагат в купа покрита със салфетка. Тя дръпва най-вредната мазнина, без да ги изсушава.

- бланширани картофи от пликче;

- замразени... ужас!

- фритюрник със стара мазнина...

- недопържени и леко влажни

- ужасно мазни... 

Фаворити (освен приготвените от мама или вкъщи):
1. Жадната Ламя - най-добрите картофки в София. Отговарят на всички плюсове по-горе и честно казано не мога да се сетя за по-добри картофки. Доста често ходя специално там да се "надумкам" с картофки със сирене.
2. МОТТО - там картофките вървят с едни наденички, но няма да ви откажат просто порцийка картофки. Не знам как ги правят, навярно във фритюрник, но резултатът е добър: супер тънки, леко хрупкави и идеално запържени. В комбинация със сосове от майонеза, кетчуп и горчица.
3. Скара бар - макар скарата, кюфтаците и компания да са силата на това заведение, картофките им определено не са за пренебрегване. А и си вървят като гарнитурка, така че надали ще се лишите от тяхната компания.
4. Made in home - както всичко в менюто, така и картофките се доближават максимално до приготвените вкъщи. То само като ги погледне човек, и му става мило на душата!

Bon appetit!

desperate times call for desperate measures

 

няколко добре познати идеи за по-лесно усвояване на нов език. Но пък не всеки се сеща за тях, когато са му най-необходими...

- вкарай в сила фотографската си памет. Драсвай скици, които после да те подсещат за дадени думи или фрази;

- лепи листчета върху даден предмет с неговото име на съответния език;

- ако предметите имат различни родове, групирай ги, не учи разбъркано;

- превключи си фейсбука на чуждия език. Ще хванеш доста основни и ежедневни фрази и думи;

- регни се в някой сайт за учене на чужди езици, като livemocha например;

- иди да поживееш в дадената страна, най-добре ;-)

Успех! ..