09 юни, 2009

Произведено в България

Имах малко работа в Софийски Градски Съд. Имах "удоволствието" да прекарам няколко незабравими часа в тази прекрасна българска институция, която следи за демокрацията, законността и справедливостта в България. Няма нужда да напомням, че именно там се проверяват или дори се водят по-значимите дела в национален аспект...
Но какво видях:

1. Една дама с ранг магистрат-прокурор. Визията й остави трайна следа в съзнанието ми: ако не бях в съда, щях да си помисля, че съм или в чалготека, или направо гледам интро на порно филм.. Перхидролена грива, кокили 10-12 сантима в интересен десен (животински май да беше..), грим като за късно вечерно излизане - възраст не повече от 25-27 г.
2. Съдебна зала, с широко отворена врата, гледат се около 10 дела в една минута. Всеки си влиза и излиза, пълен хаос...
3. Един младеж на към 30 години по джапанки и къси гащи със скъп GSM в ръка - обикаляйки нервно из фоайето и хилейки се ехидно...

Това е само повърхностната картинка там в момента... Не ми се мисли като задълбаем в начина, по който се работи там и как изобщо се гледат делата. А за отлагането и протакването с години да не говорим...

Факт е, че чалга културата като основно културно движение в родината след промените се оказа най-влиятелната "личност" на десетилетието. Още повече, че резултатът от нея тепърва ще започва да се проявява. Децата на чалгата са днес ученици, а първите й последователи са днешните дипломирани специалисти, които застават начело на редица значими институции след положения труд.

Спасение е, може би, успоредният процес на все по-засилващата се маса от млади и активни хора, които успяват да постигнат нещо именно в България. В това число мога да броя купищата вече от интелигентни блогъри, които обменят информация и изразяват смело своето мнение; младите предприемачи, които откриха бъдещето в масовата комуникация в Интернет. Тезата се подкрепя от социологическите изследвания, че на този етап по-голямата част от потребителите в мрежата са млади хора на средна възраст 29 години, грамотни и даже с доход, по-висок от средния. Именно в техния потенциал е и надеждата за едно по-културно бъдеще. Разбира се, ако останат в България и намерят сили и нерви да се борят с чалга масата и бабите със здраво стиснатите лични карти пред избирателните секции.

Няма коментари:

Публикуване на коментар